Анализ на Ясен Бояджиев:

Най-шумното политическо събитие на седмицата безспорно беше опитът на парламентарното мнозинство с ударен и почти денонощен труд да приеме окончателно и наведнъж закона за т. нар. гражданска конфискация. Според авторите на закона целта е да се отнема имуществото на хората от подземния свят и така "да се възстанови чувството за справедливост у гражданите". Противниците му пък твърдят, че без да дава достатъчно гаранции за защита той създава опасни възможности за посегателства върху правото на собственост. До какво ще доведе този правен експеримент на българска почва, предстои да видим.

Тихичко

Отношението на държавата към частната собственост обаче бе демонстрирано през миналата седмица от друго събитие - далеч по-тихо и медийно почти незабелязано. Правителството прие решение, с което обяви базата на Националната спортна академия в Несебър за „обект с национално значение”. Според официалното съобщение така се „гарантира запазване целостта на базата, регламентира се възможността за ползването й от студенти за обучение по всички видове водни спортове” и се „предотвратява извършването на дейности, възпрепятстващи осъществяването на учебния процес в академията”.

С решението си правителството всъщност се намесва в един десетилетен спор, като застава на страната на държавната спортна академия и срещу частните собственици на част от земите в двора на нейната морска „учебна база”.

"Опасен прецедент!"

За да обясни обявяване на този двор за „обект с национално значение”, премиерът го приравни с магистралите, пречиствателните станции, газопроводите и други „милиардни проекти”, които можело да бъдат спрени, ако „с едно съдебно решение” някой загради „един декар” от тях. Затова и намеренията на собствениците да строят върху земите си в днешния двор на академията премиерът определи като „опасен прецедент".

Независимо кои са собствениците и дали техните намерения ни харесват или не, опасно е всъщност самото решение на правителството. Макар и, както ще видим, въобще да не е прецедент.

Опасно е най-напред, защото заобикаляйки закона и куп съдебни решения, посяга на частна собственост, като отнема правото на собствениците на 85 декара да се разпореждат с тях, както намерят за добре. А не е прецедент, защото тези земи вече веднъж са били национализирани от държавата преди 60-ина години. Сега, разбира се, фактическото им повторно отнемане се извършва под доста по-благовиден предлог, като за да бъдат изиграни собствениците, се прилага „финтът”, наречен „обект с национално значение”. Въпреки че по принцип отчуждаването на собственост би могло да се допусне само за много важни държавни или общински нужди и само, ако тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин. Което в случая очевидно не е така. Най-малкото защото академията така или иначе разполага със сградите на спортната си база и с 40 декара около тях.

Изиграни, впрочем, могат да се окажат и всички данъкоплатци, тъй като евентуалното бъдещо обезщетение на собствениците естествено няма да бъде платено от джоба на премиера или на ректора на спортната академия.

Държавата срещу държавността

Случаят не е прецедент и поради това, че всъщност правителството вече за втори път обявява въпросната база за „обект с национално значение”. Първият бе през февруари 2010 година. След обжалване от собствениците обаче тогавашното решение бе отменено от Върховния административен съд. Това е още една причина, поради която случаят е особено опасен - не само заради посягането върху чужда собственост, а и заради грубото незачитане на волята на съда.

Сега, понеже знае, че решението му отново ще бъде обжалвано, правителството се опитва да изиграе и съда, като измисля нови мотиви - "най-добрите мотиви, с които разполагаме", по думите на строителния министър. „Спортната база, се казва в тях, е уникален комплекс от 85 дка за изучаване на морски видове спорт, без аналог в подобни учебни заведения по света.” Въпреки тази „уникалност” обаче тези видове спорт в България не се помнят с каквито и да било забележими успехи. А и според запознати, „уникалният комплекс” предоставя условия най-вече за плажуване, къпане в морето, водни ски и плажен волейбол. Въобще, почти безплатна почивна станция на самия бряг на морето в един от най-скъпите курорти, каквато би било хубаво да има всеки университет. Само дето е на чужда земя.

Защо, защо, защо?

Защо правителството се ангажира с тази кауза - дали за да потуши поне временно неприятните студентски протести, дали заради привързаността към спорта на премиера и спортното образование на някои от министрите, или по някаква друга причина - не е ясно.

Тази ангажираност обаче дава ясни сигнали - частната собственост в България не е неприкосновена, а съдебните решения не са задължителни. Когато тези сигнали идват от самото правителство, те означават едно - че държавата застава срещу държавността.

Автор: Я. Бояджиев, Редактор: Д. Попова-Витцел