Наличието на политически партии в Германия е белег за жизнеността на демокрацията. Затова след Втората световна война основателите на Федералната република ги поставят под особена защита. По исторически обясними причини забраната на партии в Германия е изключително труден процес.

Конституцията на страната закриля всяка партия дотогава, докато тя зачита и съблюдава свободното, демократично устройство на държавата, конституцията, човешките права и спазва принципа за ненасилие. Правителството на Германия също няма правомощия да разпорежда забраната на някоя партия, без наличието на изключително сериозни причини.

Всяка форма на политически произвол е забранена. Ако един кабинет или политическо мнозинство в парламента все пак внесат молба за забраната на дадена партия, те са длъжни да се отнесат по въпроса към върховната съдебна инстанция в страната - Конституционния съд.

Провали и поуки

В историята на Федералната република е имало само два случая, в които действително се е стигнало до забраната на партия. През 1952 беше забранена Социалистическата партия на Райха /СПР/, обединила в редиците си множество десни екстремисти. През 1956 пък беше забранена Комунистическата партия на Германия /КПД/. Считаше се, че тя поддържа прекалено тесни контакти с Москва и ГДР.

Във времената на Студената война и управлението на канцлера Аденауер подобни връзки бяха тълкувани като заплаха за демокрацията във Федералната република. Политически отговорните кръгове в тогавашна Германия се стремяха да ограничат влиянието на всякакъв вид радикализъм и екстремизъм, без значение от политическата му окраска.

Защо забраната на дяснорадикалната Национал-демократическа партия НПД изглежда днес толкова трудно начинание? Първият опит в тази насока беше направен през 2003, но той се провали. Основаната през 1964 година НПД има славата на духовен покровител на неонацистки групировки. След обединението на Германия тя успя да влезе в някои от парламентите на отделните провинции.

Надлъгване със службите

През 2003 година опитът за забрана на тази партия на практика се провали по вина на Конституционния съд. Оказа се, че общо 30 от 200-та ръководни политици на НПД са били внедрени от контраразузнаването, където са се водели на заплата. Конституционният съд зададе резонния въпрос дали НПД не е била направлявана тъкмо от онези сили, които имат интерес от забраната й?

Заради тези съмнения за манипулация Конституционният съд отхвърли искането за забрана на НПД. И днес няма гаранции, че подобен бламаж няма да се повтори, защото контраразузнаването продължава да има платени агенти в дяснорадикалната партия.

В същото време излязлата сега на бял свят информация за нелегалната про-нацистка групировка, отговорна за десет убийства, показва, че някои от следите на престъпленията отвеждат именно до НПД. Трудността се състои в това да се докаже наличието на пряка връзка между политическите структури на партията и извършената серия от убийства на чужденци.

Само изричането на ксенофобски призиви не е достатъчно, за да бъде забранена партията, защото дори те са защитени от конституцията като израз на свободната изява на мнения. Недостатъчни биха били и престъпните отклонения на отделни нейни политици.

Държавата волю-неволю финансира десните

По закон НПД получава субсидии от държавата - като всички останали партии в Германия. Финансирането зависи от броя на гласовете, подадени по време на избори, както и от броя на партийните членове. По този начин НПД получава около 1 милион евро от държавния бюджет.

Според водещ конституционен експерт в Германия, политиците в страната са в безизходица поради това, че нямат възможност да "пресушат" финансите на НПД като начин за ограничаване на дяснорадикалната й дейност. Подготовката за забрана на НПД изисква следователно старателна, детайлирана подготовка. Министрите на няколко германски провинции вече бяха натоварени с тежката задача да събират улики, които този път наистина да доведат до забраната на НПД.

Автор: В. Дик, М. Липчева-Вайс; Редактор: Б. Узунова