Гръцкото правителство постигна целта си: специално за него беше свикана още една европейска среща на върха, на която, буквално в последната минута, ще бъде обсъдено предложението на Атина. Така отборът на Ципрас си извоюва още една седмица отсрочка. Времето обаче е пари. Което в конкретния случай означава, че отлагането на решението с една седмица накрая може да означава няколко милиарда евро повече за гръцкия пациент. Само през последната седмица гърците са изтеглили кръгло 5 милиарда евро от банковите си сметки. А за да не колабират гръцките банки, ЕЦБ междувременно разшири рамката на спешните кредити за Гърция до близо 90 милиарда евро.

Ако Гърция напусне еврозоната, останалите страни ще „увиснат” с тези спешни кредити за Атина. С други думи: колкото по-дълго се протакат преговорите, толкова по-голям става рискът за другите страни от еврозоната, което пък допълнително ще подобри позициите на гръцкото правителство в преговорите.

Две крайно неприятни усещания

През последните няколко месеца все повече се засилват две крайно неприятни усещания: че една икономически маловажна страна изнудва европейския валутен съюз; и че ЕЦБ стоварва все повече отговорности и рискове върху страните от еврозоната.

Проблемът тръгва от една конструктивна грешка при създаването на валутния съюз. Той бе замислен като общност на суверенни държави със собствена икономическа и фискална политика, но с обща валута. В еврозоната няма нито правила за обявяване на несъстоятелност, нито регламент за прекратяване на членството. Вместо това се залага на необратимостта на процесите. Такъв валутен съюз може да успее само ако е достатъчно хомогенен, а участниците в него не залагат на твърде различна фискална и социална политика.

Планът на Ципрас

Първоначалният успех на еврото доведе до надценяването на този проект. Мнозина политици и икономисти изпитваха сериозни съмнения при приемането на Гърция в еврозоната. Но те също смятаха, че толкова малка икономика като гръцката не е в състояние да разклати еврото. Каква грешка само! От пет години насам валутният съюз се мъчи да се справи с гръцката дългова криза, а новото правителство на Алексис Ципрас продължава да няма план за стабилизирането на гръцката икономика. Президентът на Центъра за европейски икономически изследвания Клеменс Фюст е много прав, когато казва, че Ципрас има само един план: да назначи още повече държавни служители, да национализира концерни и да накара гражданите на други страни да платят сметката за всичко това.

Вместо да продължи да преговаря с Атина, политическият елит на страните от еврозоната трябва да помисли над въпроса дали не е станало време да зареже принципа на необратимостта. Ако Гърция напусне еврозоната, това нито ще постави началото на края на общата европейска валута, нито ЕС ще се разпадне. Точно обратното дори - тази стъпка би могла да сплоти останалите страни от еврозоната и да им помогне да направят смел ход напред към повече интеграция. В същото време Гърция ще си остане членка на ЕС и след време може отново да влезе в еврозоната - ако успее да се модернизира и да си възвърне конкурентоспособността. В крайна сметка има още девет други страни-членки на ЕС, които не са в еврозоната.

Докога така?

Както изглежда обаче, страните от еврозоната нямат куража да сторят това. И затова светът продължава да наблюдава как една малка страна като Гърция продължава да изнудва Европа - и да я парализира. В същото време институциите и водещите политици в ЕС спорят с Атина дали да бъдат намалени отчисленията за хотелите. Те търсят най-малкия възможен компромис, който да представят пред избирателите си като огромен успех. Гръцкото правителство пък се кичи с лаври и с всеки изминал ден засилва натиска над европейските си партньори. И докато политиците не вземат някакво конкретно решение, всичко си остава в ръцете на ЕЦБ. А докато ЕЦБ продължава да предприема ходове, с които на практика отлага фалита на Гърция, двете страни в този спор могат да разчитат на още много време за пазарлъци.