Няма спор - това, което е сторил германският президент Кристиян Вулф, е не само нетактично, но и показва липса на инстинкт. По време на мандата си като министър-председател на федерална провинция Долна Саксония той е взел частен заем от съпругата на близък му предприемач. Кредитът е бил в размер на 500 000 евро. С тази сума Кристиян Вулф финансирал покупката на еднофамилна къща.

Когато Ландтагът на Долна Саксония пожелава да узнае какви са бизнес отношенията му с въпросния предприемач, Кристиян Вулф не обелва и дума за частния заем. Формално погледнато, това е абсолютно коректно, тъй като Вулф не е питан за бизнес отношенията му със съпругата на предприемача, от която всъщност той получава заема. Тоест, Вулф не е казал нищо невярно, не е излъгал и поради това не подлежи на наказателно преследване. Стореното обаче подсказва за липса на фин политически нюх.

Лицемерие!

Вулф ще направи най-добре, ако си признае всичко за кредита. И защо не? Той е плащал 4 процента лихва, което от днешна гледна точка не е значително под лихвите, определяни от повечето банки. По данни на президентството Вулф е изплатил кредита си, след като е получил от държавна банка по-нисък лихвен процент. Тоест, цялата история не става за осезаем скандал. Въпреки че е желателно политиците да спестяват на себе си и на обществото подобни сделки. Това би се отразило добре на собствената им кариера, а и на реномето на професията политик.

Но да се върнем към същинската тема: пресилено и лицемерно е, че заради тази маловажна история с кредита водещите германски медии организират едва ли не лов-гонка срещу федералния президент. Предвождани от вестник "Билд", повечето коментатори засвириха на морализаторската лира. Нима един политик поддържа приятелство с благосъстоятелно предприемаческо семейство? Скандал! Ненаситност! Оставка!

Същинският скандал

Трябва да си признаем обаче, че тази история ни действа всъщност много добре. Съвсем различна е от всичките сложни кризисни съобщения, които ни засипват през последните месеци - трудносмилаемата политика, спасяването на еврозоната, държавните банкрути, безконечните срещи на върха, спасителните механизми и какво ли още не. И насред всичко това - най-сетне едно заглавие, което всеки разбира: в него има добро и лошо, черно и бяло, има една изкупителна жертва и много морализатори. А и хората отново имат кого да оплюват, докато си пият бирата в кварталната кръчма.

Което всъщност е много жалко, защото има далеч по-сериозни поводи за критика към федералния президент. Във времена, в които Европа изживява един от най-тежките си сривове, в които германците се страхуват за парите и бъдещето си, голямата тема на германския президент би трябвало да бъде именно кризата. Вулф обаче не се ангажира с нея. И това е същинският скандал, а не кредитът, взет от съпругата на приятеля-богаташ.

Автор: М. Дитрих, К. Цанев

Редактор: Д. Попова-Витцел