ЕС се намира под все по-голям натиск от страна на враждебната руска пропаганда, която застрашава отношенията му с партньорите, блокира взимането на важни решения, уронва образа на европейските институции и насажда страх и несигурност сред гражданите. Целите са да бъде внесен разкол в ЕС и да се поставят под съмнение демократичните ценности, а за постигането им руското правителство използва широк набор от средства и инструменти - мозъчни тръстове, многоезични телевизионни канали ("Русия днес"), псевдо информационни агенции и мултимедийни услуги ("Спутник"), трансгранични социални и религиозни групи, социални медии и интернет тролове, финансиране на политически партии (включително антиевропейски и крайно десни) и популистки движения.

"Гадна хартийка"

Така накратко може да се резюмира посветената на Русия част в приетата от Европейския парламент резолюция относно „Стратегическата комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни". Тази резолюция има препоръчителен характер и не задължава никого с нищо. Препоръчва спешни мерки за противодействие, без да ограничава или забранява каквото и да било. Просто сочи проблема.

Но въпреки това предизвика истерична реакция. От най-високото място в Кремъл: „наблюдаваме съвършено очевидна деградация на представата за демокрация в западното общество“. През руското външно министерство: „гадна хартийка, доказваща информационното престъпление на Евросъюза“. През споменатите руски „медии“, призовали всички международни организации, „медийни групи и синдикати“ да прояват солидарност и да се обявят срещу „крещящата дискриминация и цензура“. Та чак до бившия лидер на БСП и днешен председател на ПЕС. Формално той недоволства от „абсурдното“, по думите му, поставяне в един и същ документ (като „трети страни“) на Русия и т.нар. „Ислямска държава“. Само че от цялостното му изложение се разбира, че за него проблем с руската пропаганда не съществува, погрешно е самото споменаване на Русия в някакъв негативен контекст.

Примерът

Но самите реакции, съпътствали и последвали тази резолюция, са както доказателство за нейния смисъл, така и пример за правотата на заключенията ѝ, за методите и инструментите на водената от Русия пропагандна война.

Дни преди резолюцията да бъде гласувана на пленарно заседание на ЕП в Страсбург, „Русия днес“, позовавайки се на свой „достоверен източник", разпространи „новината“, че в последния момент в проекта била внесена поправка, в която е записано, че „православието става опасно, защото пропагандира своите християнски ценности и разширява влиянието си в целия свят". Призовавало се освен това „ЕС да започне борба срещу православната пропаганда в Европа и по света". Сигналът бе поет от знайни и незнайни „медии“ в България, които биха тревога, че ЕП се готвел да приеме резолюция за борба срещу идеологическата диверсия, чиято цел била да се забрани пропагандата на православието. И обявиха, че „дори по времето на Османското робство е имало защита на православието и то е било съхранено, а сега ЕС иска да ни го забрани“. След това се включиха и анализатори, които обясниха, че „Западът не може без враг“ и че „за да се противопоставят на Русия“, атакуват православието „като последна крепост на самостоятелността“. Което за България било „удар под кръста срещу нейния основен исторически, културен и религиозен приоритет“. Междувременно темата беше поета от безбройните дежурни тролове и бе разпространена в интернет форумите на онези медии, които все още се опитват да спазват професионалните стандарти и не биха си позволили да публикуват такава „информация“. Защото и най-елементарната проверка би показала, че никъде в резолюцията няма и помен от такива послания - не се говори нито за „опасно“ православие, нито за „борба срещу православната пропаганда“, нито за каквато и да било „забрана“. И въобще не става дума за религиозни убеждения и „приоритети“. Споменава се единствено, че „режимът (в Москва) желае да се представи като единствен защитник на традиционните християнски ценности". Което си е самата истина.

Едно от оръжията в хибридната война

Примери като този (разбира се, съобразени със спецификата на всяка страна) се срещат навсякъде из ЕС - от по-„безобидното“ размиване на границата между реални факти, измислици и произволни тълкувания до тотални лъжи, които, като в случая със „забраненото православие“, посягат на „най-милото“, за да насаждат недоверие, несигурност, страх и враждебност.

Тази пропаганда от своя страна е само едно от оръжията в хибридната война на Москва срещу Запада, описвана открито от нейните идеолози като „стратегия за влияние, не брутална сила", чиято задача не е унищожаване на врага, а "нарушаване на вътрешната сплотеност на неговите системи на управление".

Мощна машина за дезинформация

Разбира се, днешните проблеми на ЕС и на отделните страни-членки далеч не се дължат (само) на руската хибридна война. Но преследвайки своите цели и интереси, Москва ги задълбочава, като с всевъзможни средства стимулира процесите на дезинтеграция в ЕС. Стимулира и подкопаването на неговите основополагащи либерално-демократични ценности.

От друга страна, отстоявайки „правото“ си да разпространява лъжи и измислици, Русия се позовава именно на една от най-важните сред тези ценности (която не е в сила на нейната собствена територия) - свободата на изразяване, на медиите и на словото. По повод препоръките в резолюцията казват например, че: „най-порочният начин да се действа с опонента е нещо да се забрани, а това не съответства на принципите и нормите на демокрацията“ (Путин); „предложените методи по нищо не се различават от описаните заплахи и са в разрез с демократичните ценности“ (Станишев). И говорят за „информационно престъпление“, „крещяща дискриминация и цензура".

А предлаганите от евродепутатите мерки са всъщност в точно обратната посока. Свързани са с повишаване на осведомеността и информационната грамотност в ЕС, с укрепване на медийния плурализъм, на свободата на печата и на качествената журналистика. Депутатите настояват да се прави разлика между пропаганда и критика и припомнят, че е контрапродуктивно да се противодейства на пропагандата с пропаганда.

Тъй че предлаганият от тях отговор е напълно в рамките на демократичните ценности. Остават обаче два въпроса. Първо, дали този отговор може да бъде достатъчно продуктивен и ефикасен, когато не става дума нито за нормален „опонент“, нито за нормални „медии“, нито за „алтернативна гледна точка“, а за мощна машина, чието основно „производство“ е безогледната дезинформация. И вторият въпрос: дали този отговор не е прекалено закъснял.