Още няколко месеца преди въвеждането на еврото се появиха първите ”подправени пари”. Място на появята: банки и спестовни каси. Поръчител на ”фалшификатите”: Федерална република Германия, финансирана от ЕС. Разбира се, преди две години не ставаше дума за истински подправени банкноти, защото с бакнотите-мостри не трябваше и не можеше да се плаща нищо. Те имаха за задача да се подготвят гражданите за новите пари. Тъй като тогава страховете от новата валута бяха големи.

”Фалшивите фалшиви евро-банкноти” бяха един от проектите, стимулирани през 2001 год. в рамките на програмата ”Комунициране на ЕС”. За тази година същата програма поставя в центъра на работата си източното разширяване, както пояснява Барбара Геслер:

Геслер:

”Конкурсът на тема ”Разширяването на ЕС” е насочен основно към организациите на гражданското общество. Т.е. не става дума за конкурс, в който участват професионални рекламни агенции, а обществени организации, правителства на страни и провинции, сдружения и съюзи и пр. Ето защо това не е комерческа кампания, а подкрепа от страна на ЕС за проекти, разясняващи разширяването”.

Ако се разгледат цифрите от последната анкета ”Евробарометър”, това е и крайно необходимо: две трети от гражданите в старите страни-членки на евро-съюза са против по-нататъшното разширяване на общността. Барбара Геслер си обяснява причините така:

Геслер:

"Хората понастоящем имат големи проблеми, страхове и грижи, що се отнася до заплахата от безработица, до икономическата ситуация в собствените им страни, но и в цяла Европа. Ето защо евроскептическите настроеения се дължат по-скоро на общо взето нарастналото усещане за несигурност и липсата на пълна яснота по въпроса: какво ще означава сега прибавянето на още 10 държави-членки?"

По градски площади или заводски цехове тя се опитва да разясснява, че ако хората навсякъде в Европа са добре и те печелят горе-долу еднакво, на никого няма да му хрумва идеята да се изселва зад граница. Че икономическото развитие след присъединяването към ЕС се подобрява, е ясно от примерите с Гърция и Испания. Барбара Геслер смята, че тези аргументи са достатъчно убедителни:

Геслер:

"Познанието създава доверие, убедена съм в това. Ето защо трябва да продължим да комуницираме, за да създаваме или да възстановяваме доверието или пък дори да го изграждаме от нулата. Доверието към институциите зависи според мен в много голяма степен и от загубата на доверие в политиката като цяло. Настроенията се променят, а на комуникацията гледаме като на перманентна задача".

Всъщност става дума за това, да се разговаря, колкото е възможно повече с гражданите. Дали чрез местните народни университети с дискусионни кръжоци по източното разширяване или чрез други културни институции чрез показа на филмови поредици за полската кинематография. Важното е да се събужда интерес към съседите. ЕС е заделил за целта 14 милиона евро.