На пръв поглед работното място на журналиста от ДВ Ескандар Абади не се отличава по нищо от обичайните. Но редом със стандартната клавиатура, към компютъра е включена и клавиатура с релефно-точковата Брайлова азбука, както и екранен "четец" (Screen Reader), който изчита на глас печатни текстове и електронни съобщения. Работното място на Абади е оборудвано и с принтер с релефен шрифт. Без всички тези помощни средства журналистът не би могъл да работи, защото е незрящ по рождение. Още като малък той научава Брайловата азбука - в училище за незрящи, основано от германска благотворителна организация в родината му Иран.

Какво е да си незрящ в Германия

Няма точни данни за броя на незрящите и слабовиждащите хора, които работят в германски фирми или учат във висшите учебни заведения на страната. Но Ескандар Абади ни разказва, че за фирмите и учрежденията с над 40 служители важат специални квоти - 5% от персонала трябва да са хора с недъзи. Ако по някакви причини фирмата не спазва въпросната квота, тя е длъжна да внася определена парична „неустойка" в специален фонд, финансиращ интеграцията на хора с увреждания.

Ескандар Абади е политолог, завършил е още немска филология и лингвистика. Преди да постъпи на работа в ДВ, журналистът е преподавал в Марбургския университет, където е защитил докторската си дисертация. Но далеч не всички незрящи хора в Германия могат да се похвалят с толкова успешна интеграция на трудовия пазар, казва Хайнц Бах, съпредседател на германския Съюз на незрящите. И наистина - работа имат едва около 25% от слепите хора на възраст от 18 до 65 години.

Хайнц Бах признава, че далеч не всички германски работодатели охотно взимат на работа хора с увредено зрение. "Но онези, които се решават на тази стъпка, винаги са във възторг от ангажираността, трудолюбието и мотивацията на незрящите хора", казва Бах. В рамките на няколко години - докато незрящият свикне с новото си работно място - фирмата, която го е назначила, получава финансов бонус от Агенцията по труда. Разходите по специалното оборудване на работното място също се покриват от държавата. Заплащат се и разноските по назначаването на асистент, който в началото помага на незрящия служител.

Как е в университетите?

В Германия незрящите хора постъпват в университет на общо основание. И са длъжни сами да си осигурят необходимите помощни средства. По правило тези средства не са никак евтини, но студентите могат да разчитат на помощ от държавата. Много висши учебни заведения отделят от собствения си бюджет за подпомагането на незрящи студенти с ограничени финансови възможности, като освен това предлагат цяла палитра от мероприятия по интеграция в учебния процес.

*****

Вижте и тези видеа: