Мнозина афганистанци си спомнят как преди 25 години талибаните превземат Кабул само за една нощ. И Ахмад Джавед никога няма да го забрави. Тогава е бил малко дете, но добре помни събитията на следващата сутрин и бягството на тогавашното правителство от муджахидини. Точно по същия начин побегнаха управляващите и сега, след като на 15 август талибаните влязоха в Кабул.

Избяга и президентът Ашраф Гани, който панически напусна страната с целия си антураж - досущ като някой неоколониален владетел, какъвто беше той не само в очите на талибаните, но и на много от афганистанците, които виждаха как функционира корумпираният държавен апарат. Впрочем, според някои информации, хората на Гани си тръгнали с цели торби, пълни с пари. А тъкмо Гани беше казал преди години, че не изпитва никакви симпатии към онези, които бягат от Афганистан. На Запад и без това ги очаквала съдбата на миячи на чинии.

Преди дни един от талибанските командири заяви по време на импровизирана пресконференция пред Ал Джазира, че едно време е бил задържан за осем години в Гуантанамо, където американците го били изтезавали. Дали това изказване беше случайно? Едва ли. Междувременно отново стана пределно ясно, че американската „Война срещу терора“ е радикализирала много хора в Афганистан и че много от тях и до днес не могат да забравят миналото.

Истинските победители от войната са в Кабул

Последните драматични сцени на летището в Кабул показаха ясно, че западната мисия в Афганистан се е провалила. Истинските победители от тази война са в Кабул, а не във Вашингтон. Многобройни анализи и прогнози, свързани с превземането на властта от талибаните, трябваше да бъдат многократно коригирани в последно време. Съвсем доскоро ЦРУ е смятало, че Кабул може да бъде превзет в рамките на 30 до 90 дни. В крайна сметка талибаните го превзеха само за 24 часа. Бил Рогио от дясноконсервативния американски мисловен тръст “Фондация за защита на демокрацията“ нарече успеха на талибаните „един от най-големите провали на тайните служби през последните десетилетия“, а стратегията им - „дяволски брилянтна“.

Много от причините за провала на Запада в продължение на години бяха омаловажавани и игнорирани - не само защото Западът искаше да опази своя имидж, но и защото така и не опозна Афганистан, независимо от дългогодишното си присъствие в страната. На практика беше така, че всички области в провинциалните градове, които паднаха още преди Кабул, вече от години се контролираха от талибани. Там те се бяха окопали и дърпаха конците тихомълком от втора линия. В тези провинциални региони екстремистите успяха да се утвърдят отрано, включително и поради огромната корупция сред управляващите в Кабул, както и заради безбройните военни операции на НАТО и техните съюзници.

Известно е, че атаките с дронове и бруталните нощни хайки редовно причиняваха многобройни цивилни жертви из афганистанските села. Много от близките на загиналите започваха да оказват помощ на талибаните по един или друг начин. Точно такава беше ситуацията и пред самите порти на Кабул, защото само на 20 или 30 минути път с кола от столицата човек вече се оказваше във владенията на талибаните.

Отговорните фактори в западните правителства обаче не искаха да погледнат истината в очите. Вместо това се лееха самохвални думи. Говореше се за „убедителните собствени ценности“ и се забелязваха само т.нар. достижения на Афганистан от 2001 насам. Много се приказваше и за демокрация, макар че през последните 20 години така и нямаше никакъв трансфер на демокрация.

Вината за това не е на афганистанците, които рискуваха живота си, за да ходят на избори, а най-вече на корумпираните елити, които САЩ инсталираха в Кабул. Хора като Хамид Карзаи или позорно избягалия президент Гани използваха новата система за лични цели и постоянно правеха манипулации, за да останат на власт. По същия начин се държаха многобройни военни вождове и наркобарони, които се превърнаха в най-близките съюзници на Запада край Хиндукуш. Те се обогатяваха за сметка на многобройните чуждестранни парични помощи и изнасяха милиарди долари в чужбина. В същото време извличаха и най-големите печалби от войната, например чрез собствени частни фирми за сигурност, с които имитираха атентати срещу войските на НАТО. Така изкуствено създаваната терористична опасност в крайна сметка им докарваше договори с тлъсти печалби.

Най-късно през 2019 всичко вече беше ясно

Най-късно от края на 2019 година стана ясно, че във Вашингтон, а и другаде, са знаели за всичките тези проблеми. По онова време „Вашингтон Пост“ дори публикува т.нар. "Afghanistan Papers", в които близо 400 високопоставени американски офицери повече или по-малко открито признават провала на Запада в Афганистан. Въпросните информации в продължение на дълги години обаче са били засекретени.

След една 20-годишна грешна интервенция, стотици хиляди убити афганистанци и милиони, които бедността прокуди в чужбина, Западът сякаш изгуби интерес към Афганистан. Нещо повече - той дори не се смята за отговорен. „Такива са нещата днес. Но не по наша вина“ - гласи често слушаната сега теза.

Емран Фероз е австриец от афганистански произход. От години той пише за немскоезични медии като „Ди Цайт“и ТАЦ, но и за международни издания като „Ню Йорк Таймс“ или СиЕнЕн. Неговият анализ „Най-дългата война – 20 години Война срещу терора“ трябваше да се появи в началото на октомври. По актуален повод обаче публикацията беше изтеглена напред.

***
Разгледайте и нашата фотогалерия: