Едва ли има друга страна в света, която да предизвиква толкова разнородни реакции като Ислямската република. Едни смятат, че е нужно да се поддържат добри отношения с Иран, други настояват за още по-сурови санкции. Страната подкрепя радикални ислямски групировки като Хамас и Хизбула и е замесена във всички големи регионални конфликти в Близкия изток.

Независимо от дългогодишната изолация, наложена на страната от Запада, тя си остана значима регионална сила. Колкото и архаичен да изглежда днес режимът на ислямските молли, през последните 40 години той показа, че има силни съпротивителни сили и удивителна стабилност. Режимът на ислямските духовници е записан и в конституцията на страната, която е скроена почти изцяло според вижданията на аятолах Хомейни – централната фигура на т.нар. Ислямска революция от 1979 година.

При това основната цел на тази революция в началото бе до голяма степен неясна – прекалено хетерогенни бяха движещите сили на революционното движение, което разтърси Иран през 1978/79: комунистите, националистите, либералите и религиозните сили имаха само една обща цел – свалянето на шаха.

"Шахът трябва да бъде свален!"

Мохамед Реза Пахлави господства над Иран цели 25 години, подкрепян активно от Вашингтон. Вътре в страната той е диктатор, а външнополитически - марионетка, направлявана отвън. По времето на неговото управление социалното разслоение и пропастта между бедни и богати придобиват абсурдни измерения. Милиони иранци в селските райони живеят под границата на бедността, докато малък елит около шаха тъне в богатство.

"Главните действащи лица в началната фаза на революцията бяха представители на средното съсловие", казва живеещият в Берлин ирански публицист Бахман Нируманд, който е преживял преврата в Техеран. "Благодарение на приходите от петрола Иран се превърна във важен икономически фактор. В резултат на това в градовете възникна относително голямо средно съсловие, което се стремеше към участие в политическия живот на страната", казва Нируманд.

Хората от средното съсловие тогава си мечтаят за по-свободна и по-либерална държава. Затова по време на протестите през 1978 година много иранци издигат плакати със снимката на бившия демократично избран премиер Мохамед Мосадех, свален през 1953 година чрез преврат с помощта на ЦРУ.

Ислямистите се включват в революцията едва по-късно - когато аятойлах Хомейни успява да се издигне като техен лидер. "Хомейни беше най-отявленият религиозен критик на шаха", казва Реза Хаятпур от университета в Ерланген. По време на своето изгнание в Париж, Хомейни държи огнени речи срещу режима на шаха, докато много други духовници в Иран се държат настрана от политиката. Хомейни обещава не само да помогне на бедните. Той обявява, че ще премахне "декадентското" разточителство в живота на политическия елит и призовава за цялостно духовно обновление, водещо към създаването на ислямска република. По онова време никой все още не осъзнава, че целта е Иран да бъде ислямизиран до краен предел.

Кратката "пролет" на свободата

Сътрудничеството между моллите и либералните сили първоначалоно изглежда възможно. На 1 февруари 1979 година Хомейни се завръща от изгнание. Само четири дни по-късно той определя умерения политик Мехди Базарган за премиер на преходното правителство. Но още по времето на неговото управление започват разногласията между либералните сили и духовните водачи на страната. Привържаниците на Хомейни елиминират с брутално насилие почти всички поддръжници на шаха и започват преход към строго ислямски обществен ред.

"Шахът и неговото обкръжение водеха декадентски живот. Срещу това бяха не само ислямистите, но и всички останали иранци. Затова Хомейни намери добра почва за развитие на своите идеи за културна промяна", казва Бахман Нируманд. На референдум през декември 1979 година иранците гласуват с огромно мнозинство за новата ислямска конституция на страната, скроена изцяло по мярката на революционния лидер Хомейни.

Цялата власт в ръцете на моллите

Левите и либералните политически сили не успяват да се противопоставят на това развитие. Въпреки това те продължават борбата и през януари 1980 година, два месеца след щурма срещу американското посолство в Техеран, народът избира Аболхасан Банисадр за нов президент на републиката. "Още тогава се видя, че духовният елит не е съгласен с този избор, защото има свои собствени кандидати. Банисадр е неудобен противник за Хомейни и многократно предупреждава за опасността от религиозна диктатура. Народът беше раздвоен между двата лагера и изходът от дилемата дойде едва с началото на войната между Иран и Ирак", казва Хаятпур.

Тази война неслучайно е наречена от Хомейни "дар от небето". През септември 1980 година иракският президент Садам Хюсеин, чиято армия по онова време притежава най-модерни оръжия от САЩ, напада Иран. В продължение на осем години двете страни водят ожесточена война с променлив успех. В крайна сметка тя завършва без победител. Почти един милион души загиват по време на бойните действия. Във вътрешнополитически план обаче войната носи окончателно заздравяване на властта на иранските духовници.

Те съумяват да ликвидират всяка наченка на опозиция с позоваването на "външния враг". Ислямистите успяват и да прокарат своята идеология за "мъченическата смърт в името на отечеството". Най-известната политическа жертва на тази идеология е самият Банисадр. Той е обявен за виновен за пораженията на иранската армия на фронта и свален от власт на 21 юни 1981 година. Това окончателно разчиства пътя за върховенството на моллите.

Силен духовен водач, слаб президент

Следва вълна от масови екзекуции. Духовните водачи на страната преследват, арестуват и екзекутират либерали, комунисти, привърженици на шаха и опозиционни духовници. На мястото на Банисадр е избран Мохамад Али Раджаи. Само 28 дни по-късно президентът обаче става жертва на бомбен атентат и е наследен от Сайед Али Хаменей. След смъртта на Хомейни, Хаменей става върховен духовен водач, което го превръща в най-важната  политическа фигура в Иран. Политическата система в Иран не се е променила от революцията насам. И днес върховният духовен водач е този, който има думата по всички най-важни въпроси, засягащи събдините на Иран.

"Президентът Рохани не може да предприеме почти нищо без одобрението на аятолах Хаменей. При това Хаменей няма стоманената воля на аятолах Хомейни, пък и идеологията като цяло не играе вече толкова важна роля в иранското общество", казва Реза Хаятпур и добавя: "Днес в страната цари по-скоро атмосфера на засилен прагматизъм. Сегашните конфликти в Иран вече не са толкова на религиозна, колкото на социална основа - между онези, които са засегнати от чуждите санкции и безработицата, и другите, които все още извличат ползи от системата на управление".