През 1950 г. Първа и Втора пехотни армии на създадената през октомври 1949 год. Китайската Народна Република (КНР) получават заповед да "освободят" Тибет. След залеза на китайската монархия през 1913 год. Тибет остава на практика независим, но е твърде слаб, за да се противопостави на комунистическото ръководство на Китай.

"An einem der noch sonnigen, aber schon beißend kalten Oktobertage" (so der Historiker Oskar Weggel) begann der Aufstieg von insgesamt sieben Divisionen ins tibetische Hochland.

По време на настъплението, китайските войници се борят по-скоро срещу суровата природа и липсата на всякаква инфраструктура, отколкото срещу тибетския противник.

В аграрен Тибет почти не е имало пътища, по които да се движат транспортни средства. Затова китайските войници докарвали от Китай цялата строителна техника, необходима за прокарването на пътни артерии.

За да прекосят степите на тибетското плато, китайските войски използвали и необичаен вид транспорт - камили.

На 7 октомври 1950 край Чамдо, Източен Тибет, се стига до въоръжен сблъсък. По численост и въоръжение тибетската армия значително отстъпвала пред китайската. На 19 октомври Чамдо е превзет, а 2700 тибетски войници се предават. От китайска страна имало 114 убити и ранени, а от тибетска - 180. Китайската победа слага край на въоръжената съпротива на тибетците.

След падането на Чамдо, на тибетското правителство под ръководството на 14-ия Далай Лама, който тогава бил едва 15-годишен, не му останало нищо друго, освен да приеме наложеното от Пекин споразумение. Документът от 17 точки давал на Тибет автономия, но за сметка на това трайно фиксирал принадлежността на региона към Китай.

През 1954 година Далай Лама прави посещение на добра воля в Пекин, където се среща с китайския ръководител Мао Дзедун и участва в първото заседание на Китайския народен конгрес. Но приятелството си остава илюзия. Китай потушава тибетското въстание, през 1959 Далай Лама е принуден да бяга в изгнание, а Пекин лишава Тибет от все повече автономни права.