Сърбия определено не е на едно от първите места в списъка на многобройните държави, с които Китай поддържа добри отношения. И все пак: ако искаме да разберем каква е тактиката на Китай за проникване на европейския пазар, трябва да се вгледаме по-внимателно в контактите между двете страни.

За разлика от съседките си България, Румъния и Унгария, Сърбия не членува в Европейския съюз и съответно не е длъжна да се съобразява с всички икономически правила и ограничения, които важат за страните-членки на ЕС. Поради тази причина Сърбия успя да се обвърже с Китай много по-тясно, отколкото съседите ѝ, членуващи в ЕС.

На гости в Пекин

Тази седмица сръбският президент Томислав Николич e на посещение в Пекин, а начинът, по който ще бъде посрещнат, показва, че визитата му не е маловажна за Китай. Край червения килим ще се строят президентът на страната, премиерът и председателят на Китайския народен конгрес. С други думи: тримата най-влиятелни мъже в Китай ще отделят време за сръбския президент, който освен всичко друго ще бъде удостоен със званието почетен гражданин на Пекин. Макар това да е само формален жест, той все пак показва колко важни са за Пекин отношенията със Сърбия. А сръбският президент Николич ще се срещне не само с най-важните политически лидери, но и ще има възможност да установи контакти с китайския бизнес - например с концерна за комуникационни технологии Huawei, чиито мениджъри са хвърлили око на сръбския пазар.

Миналия месец китайска фирма започна строежа на автомагистралата между Сурчин и Обреновац. Президентът Си Цзинпин лично пристигна в Сърбия, за да подпише съответния договор. А в началото на март се разбра, че китайска фирма е почти сигурният купувач на медни мини "Бор“. В ход е вече и строежът на нов индустриален парк под егидата на китайската Road and Bridge Corporation (CRBC).

И още: само преди няколко дни китайски инвеститори обещаха 200 милиона евро за изграждането на околовръстна магистрала около сръбската столица Белград. Засега все още не е ясно дали китайците ще изградят и предвидената железопътна линия между Белград и Будапеща с дължина от 350 километра. Първоначално поръчката на стойност от около 2,6 млрд. евро беше дадена на китайската Railway International Corporation. ЕС обаче обяви, че ще подложи на проверка процедурата, тъй като в Унгария не е имало публичен търг, както изискват европейските директиви за обществените поръчки. Брюксел има право да се меси само тук: при трансевропейски проекти. Докато чисто сръбските проекти си остават и занапред извън неговите правомощия. Иначе Брюксел със сигурност би се противопоставил на визовите облекчения, договорени миналата година между Сърбия и Китай. За посещения до 30 дни гражданите на двете страни вече не се нуждаят от виза. Германците, които искат да посетят Китай, могат само да мечтаят за подобна възможност.

Надеждите на Сърбия

В Сърбия се надяват, че визовите облекчения ще предизвикат поне малък туристически бум. Засега балканската държава все още не е сред най-предпочитаните от китайците дестинации, но статистиката сочи, че интересът към Сърбия се покачва. Докато през 2011 страната е била посетена от едва 12 000 китайски туристи, през 2016 броят им се е увеличил до 43 000 души.

Надеждите на премиера Александър Вучич са свързани най-вече с откриването на директна самолетна линия между Белград и Пекин. За тазгодишното туристическо изложение за пръв път бе отпечатана и брошура с туристически оферти за китайците. Една от тях е озаглавена: „Балканите - без граници". Звучи безобидно, но на стратезите в Брюксел сигурно им избива студена пот. Защото им прилича на "Китай влиза в Европа през задния вход".