Всяка страна-членка на ЕС има собствен поглед върху света. А това в повечето случаи е свързано с вътрешната ѝ политика. Италианската икономика крета и 11 години след финансовата криза. Безработицата е висока. Страната е затънала до гуша в дългове. ОИСР прогнозира, че икономическият ръст на Италия ще се свие през текущата година с около 0,2 процента. Затова италианското правителство приветства предложението на Китай да инвестира в Италия, ако италианците се присъединят към инициативата "Нов път на коприната" - без значение какво мисли по въпроса ЕС. Италианският премиер Джузепе Конте може да подпише съответната декларация за намерения по време на посещението на Си Цзинпин в края на март.

За по-твърд подход към Китай

Италия не е единствената европейска страна, която иска да се присъедини към инициативата "Нов път на коприната". Португалия, България, Хърватия, Чехия, Гърция, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Малта и трите балтийски страни вече договориха инвестиционни споразумения с Пекин. Но Италия е от друг калибър - говорим за страната с четвъртата най-силна икономика в ЕС и осмата в света. Решението на Италия обаче дойде в много неподходящ момент: миналия вторник ЕС оповести свой стратегически документ, с който се задължава да втвърди подхода си към Китай.

В документа се посочва, че Китай е "партньор за сътрудничество", който обаче трябва да се придържа към международните правила. Разбирайте - правилата, писани от Запада. В случая става въпрос за това да няма дискриминация, за равнопоставеност и отворени системи. В този смисъл Европа трябва да засили собствената си вътрешна политика и индустриална база. Но Европа може да успее само ако е единна - в противен случай ще се провали. За Брюксел нещата са ясни: чрез инициативата "Нов път на коприната" Пекин се опитва да разшири влиянието си и да задълбочи разцеплението в ЕС. Китай примамва бедните страни с евтини кредити и инвестиционни обещания и ги прави зависими. Един пример: преди време Гърция и Унгария блокираха с вето общи европейски декларации за човешките права в Китай.

Това плаши американците

Вашингтон гледа на нещата по същия начин. И то не откакто Тръмп е на власт. Говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Гарет Маркиз нарече инициативата "Нов път на коприната" - "суетен проект". САЩ се опасяват, че Китай като хегемон в Азия, Африка и Европа може да ограничи влиянието на САЩ - този техен страх има дълбоки корени. Заради това и американският посланик в Рим Люис Ейзенбърг на няколко пъти предупреди италианците да не подписват споразумението с Китай.

Брюксел също не знае какво да прави и сега апелира за европейска солидарност. Страните-членки носят отговорност за това, тяхната китайска политика да "съответства на европейските закони, правила и политическа линия", четем в стратегическия документ. Брюксел обаче не може да ги принуди да следват неговата линия. 

Рим се надява чрез "Новия път на коприната" да съживи износа си. Стоките "Made in Italy" са много популярни в Китай. Китай пък, от своя страна, иска чрез пристанищата в Триест, Палермо и Генуа да си осигури по-добър достъп до Европа. "Тук съществува огромен потенциал, който вече ползват другите страни", казва държавният секретар Микеле Герачи, който е работил дълго като икономист в Китай и владее перфектно китайски език. "Познавам Китай много добре и знам, че ние можем по-добре от другите да разпознаем рисковете", казва той. Няма значение дали той се надценява или не. Факт е, че Китай в момента предлага най-привлекателната алтернатива за страните от ЕС със стагнираща икономика.

Принудата не е стратегия

Съществува опасност новият европейски стратегически документ да потъне в някое чекмедже. Да принуждаваш страните-членки да редуцират икономическите си връзки с Китай не може да бъде дълготрайна стратегия. Освен това те няма да се подчинят. Китай знае това много добре и умело изиграва козовете си. Миналия петък китайският външен министър Ван И призова правителството в Рим да не се поддава на натиска на ЕС. "Италия е независима страна и ние вярваме, че тя ще държи на своето независимо решение", заяви той.

Все пак Рим даде малко на заден ход, обявявайки, че става въпрос за необвързваща декларация за намерения. Уточнено беше, че ще продължат и разговорите по този въпрос с Вашингтон. В крайна сметка Рим ще отстъпи само ако получи нещо в замяна от Брюксел. А времето напредва: на 21 март ще се проведе поредната среща на върха на ЕС, в дневния ред на която е включена и темата за Китай. На следващия ден китайският държавен и партиен ръководител Си Цзинпин ще пристигне на посещение в Рим.