В анализ на Карл-Петер Шварц за "Франкфуртур алгемайне цайтунг" се отбелязва, че в много от посткомунистическите държави в Източна Европа на власт все още са старите елити, а престъпленията от времето на комунизма са останали ненаказани. Авторът дава за пример съдбата на румънската журналистка Ондине Гергут, отличена от американското посолство в Букурещ за нейните разследвания, свързани с политическата корупция и пипалата на комунистическите тайни служби. В родината си Румъния обаче тя бе осъдена на първа инстанция да плати глоба от 300 000 евро, защото статиите й били опетнили имиджа на един бивш прокурор, изправен пред съда за корупция. При положение, че средната заплата в Румъния възлиза на около 400 евро подобна присъда е сравнима с принудителна работа до живот.

В края на миналата седмица консервативният опозиционен лидер и бивш премиер на Словения Янез Янша влезе в затвора, за да излежи наказание от две години. Съдиите го обявиха за виновен по обвинение в корупция, но присъдата беше издадена след процес, в който правата на обвиняемия не бяха зачетени, а доказателствата, които го оневиняват, не бяха допуснати за разглеждане. Впоследствие Янша заяви, че отношението към него е било по-честно дори по времето на зрелищния процес, организиран от комунистическа Югославия през 1988 година. След три седмици в Словения предстоят парламентарни избори, а на Янша като водещ кандидат ще му се наложи да следи кампанията от затвора.

Европейската платформа "Памет и съвест" координира дейността на институти и организации, които се занимават с историята на тоталитарните режими. Равносметката, която тази платформа прави 25 години след 1989-та, е крайно отрезвяваща: в Централна, Източна и Югоизточна Европа наследството на комунизма така и не е било успешно преодоляно - престъпленията от онова време почти не се преследват, а и в никоя от държавите не е установена солиден правов ред. В идеологически план комунизмът е абдикирал, но "новата класа" е запазила старата си власт.

Миналото остава погребано

През 1957 Милован Джилас я дефинира като "експлоататорска класа на собствеността" - състояща се от представители на комунистическата партия, достигнали до властта. Прикрита под нов политически етикет същата тази класа продължава яростно да брани интересите си. В Русия, например, на мястото на съветската диктатура се установи "плебисцитната" диктатура на един президент, който гарантира своята политика на агресия и дестабилизация на съседни държави с помощта на антизападна и националистическа реторика. В Източна и Югоизточна Европа пък е създадена демократична фасада, зад която господства картелът на посткомунистическите олигарси, завзели държавите, партиите и медиите.

В началото на 90-те години на миналия век прогнозите за демократично развитие на държавите от Централна, Източна и Югоизточна Европа бяха оценявани доста оптимистично. Смяташе се, че плуралистичната система на взаимен контрол ще попречи на установяването на нови монополи във властта; че пазарните реформи и интеграцията в НАТО и ЕС ще умножат благосъстоянието и ще внесат трайна стабилност в обществото; че правовата държава ще успее да надвие политическата корупция и организираната престъпност.

Заблуда беше също да се очаква, че усвояваният в продължение на десетилетия маниер на премълчаване и превиване пред по-силния ще отстъпи място на активен граждански ангажимент, и че медиите критично ще придружават обновителните процеси в обществото, обръщайки внимание върху обществените недостатъци.

Имаше очаквания за ново, мирно установяване на отношенията между Изтока и Запада. Осланяйки се на тези очаквания и игнорирайки негативните развития в региона, американците и НАТО ограничиха ангажиментите си към Европа, което беше равнозначно на покана към Путин да си възвърне изгубените сфери на влияние.

България сред държавите с най-влошено развитие

А междувременно олигарсите в посткомунистическите държави установиха, че Европейският съюз далеч не е толкова страшен, колкото се прави. Докато в балтийските републики, а и в Полша, Чехия, Словакия и Унгария все пак се стигна до относително обновяване на елитите, в Румъния, България, Словения и Хърватия те останаха почти необезпокоявани в политиката, икономиката, правосъдието, както и в образованието и медиите.

В най-новия индекс за развитието на демокрацията и пазарната икономика на страните в преход, фондация "Бертелсман" установява влошаване в 12 от 17-те посткомунистически държави в Централна, Източна и Югоизточна Европа. Най-сериозното влошаване се забелязва в България, Румъния и Унгария. Напредък има единствено в балтийските републики и в Полша.

Неслучайно държавите, които се представят най-добре, са се разграничили в най-голяма степен от миналото си. Често пъти критикуваната от Запада лустрация, която изключва бившите партийни функционери от ръководни позиции в обществения сектор, междувременно доказва плюсовете си. Тя обаче не успя да постигне своите цели в правосъдието, което съответно го направи по-податливо спрямо политическо влияние и корупция. В това се състои един от най-големите проблеми на всички посткомунистически държави, казва Витаутас Ландсбергис, първият президент на Литва след обявяването на независимостта през 1990.

С това е свързан и провалът на посткомунистическите държави при разкриването и преследването на комунистическите престъпления. Френският историк Стефан Куртоа, автор на "Черната книга на комунизма" смята, че комунистите са избили между 85 и 100 милиона души в света. Безброй хора са загинали по лагерите, били са депортирани или прогонени. Само в Румъния между 1945 и 1989 година в затвор или лагер попадат близо 1,6 милиона души попадат, повечето от които без съд и присъда, казва историчката Йоана Бока. Нейният колега Андрей Мурару, който допреди няколко месеца ръководеше Института за разследване на комунистическите престъпления, предлага за сравнение и други цифри: през последните 24 години прокуратурата в Румъния е повдигнала обвинения само в четири /!/ случая. А между 2005 и 2013 изобщо не са били повдигани обвинения за политическите престъпления, извършени преди 1989.

* Заглавието е на редакцията