Социалистите и социалдемократите засега държат само три от премиерските места в Европа. Словакът Роберт Фицо ще стане четвъртият, но това няма да доведе до осезаема промяна в съотношението на силите на Стария континент. Подобно на Фицо, и останалите социалдемократически министър-председатели са все начело на по-малки държави: австриецът Вернер Файман, белгиецът Елио ди Рупо и датчанката Хеле Торнинг-Шмит представляват общо по-малко от 25 милиона души - твърде малко, за да могат да оказват решаващо влияние върху политическия курс в Европа.

Консерваторите просто са повече

Засега в европейската политика доминират консерваторите, и най-вече Ангела Меркел и Никола Саркози. Именно те бяха на власт и преди две години, когато започна кризата. И до голяма степен предрешиха реакциите на Европейския съюз като цяло. "Тази ситуация не е лесна за левите", казва по този повод председателят на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев. Бившият български премиер отбелязва следното: "И в Европейския парламент, и в Комисията има консервативно мнозинство. Трудно можем да се наложим."

Станишев обаче е сигурен, че това положение ще се промени. Най-късно на 6 май, когато във Франция ще се състои вторият тур от президентските избори. Смяната на върха в Париж би означавала нещо повече от избор на нов президент - тя би означавала край на консервативната хегемония в Европа и би дала на социладемократите шанс да представят алтернатива на досегашната политика, провеждана от тандема "Меркози". Дори и социалдемократическите премиери да станат пет, пак няма да са много. Но президентът на Франция има голяма тежест в Европа.

"Победата на Франсоа Оланд би била крайъгълен камък за развитието на левите в Европа и за Европейския съюз като цяло. За да можем да променим политиката в Европа, имаме нужда от подкрепата на френския държавен глава", казва австриецът Ханес Свобода, който отскоро е председател на социалдемократите в Европейския парламент.

Как обаче би трябвало да изглежда тази друга политика? Коя е алтернативата, с която социалдемократите биха искали да изведат Европа от кризата? Основната им теза гласи: необходимо е да се пести, но само пестенето не е достатъчно. "Ако само пестим, няма да постигнем растеж. А и на финала ще имаме още повече задължения", казва Сергей Станишев.

Разделителна линия има, макар и тънка

Консервативната политика на икономии срещу социалдемократическата политика на растеж - тази е разделителната линия, която искат да прокарат левите в Европа. Проблемът им е само в това, че линията не е твърде отчетлива. Което се дължи от една страна на консерваторите, които са съзрели опасността и вече отдавна търсят възможности за раздвижване на икономиките в отделните държави-членки на Общността. Решенията на последната среща на върха на Европейския съюз почти не се различават от стратегическите намерения на левите - насърчаване на растежа, борба срещу младежката безработица, откриване на нови работни места.

Социалдемократите може и да изтъкват, че преди всички са открили опасността от едностранчивата политика на икономии и са поискали предприемането на мерки за растеж. Но позоваването на патента няма да им помогне. В търсене на най-подходящите инструменти и консерваторите, и социалдемократите напредват твърде бавно. И това е втората причина за несъстоялото се до момента голямо противопоставяне: левите в Европа са твърде порядъчни, за да се преструват, че имат прости решения за проблемите.

Откъде обаче биха могли да дойдат парите за инвестиции, щом няма да се правят нови задължения? Една от възможностите е в данъчното облагане на финансовите пазари. Френският социалист Оланд предложи още една: като президент той възнамерява да наложи 75-процентни данъчни ставки на доходите над милион. Мнението на левите е, че облагането на високите доходи има поне две предимства: ще увеличи приходите в обществените каси, а и ще намали чувството за нарастваща несправедливост в редица страни.

В един все още непубликуван доклад на Партията на европейските социалисти се съдържат намеренията за откриване на 12 милиона нови работни места в Европа през следващите десет години. За целта биха били нужни 2,1 трилиона евро - пари, за които се разчита да се набавят чрез допълнителните данъчни приходи.

АГ, ДЦ, МК, ДПА, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева