Безредието в България напоследък напомня за себе си със скандални събития, които не би трябвало да радват никого. Всички разбраха как делата, които по принцип се разпределят между съдиите на случаен принцип с помощта на компютър, всъщност се разпределят целенасочено към определени магистрати. Всички научиха за практиката на някои съдии да постановяват странни решения в търговски спорове и така, волно или неволно, да съдействат за кражбата на бизнеси. Всички се запитаха какво става, когато в рамките на няколко дни кандидат за най-високия съдийски пост и съдебен помощник претърпяха необясними инциденти. Без свидетели, разбира се. Поредицата от тревожни новини само затвърди убеждението на мнозинството граждани, че правосъдието не е точно правосъдие, а по-скоро елемент от системата, която през последните години свикнахме да наричаме задкулисие, модела #Кой или пък просто мафия.

Софийски градски истории

И пак нишката тръгва от КТБ. Протоколът от случайното разпределение на делото по несъстоятелност на банката не се появи своевременно на сайта на Висшия съдебен съвет (ВСС), където по принцип трябва да може да бъде открит от всеки. Обяснението, че това се дължало на срив във връзката, бе опровергано впоследствие от проверка, извършена от специалисти по информационни технологии. Не само че не е имало проблем с интернета, но и самият софтуер се оказа лесен за манипулиране дори от „10-годишно дете“, според заключенията на експертите. Първоначално тази новина остана незабелязана или пък игнорирана от голяма част от медиите. Така се случи и преди години, когато отново имахме повод да констатираме слабостите на системата. Темата обаче придоби съвсем конкретно звучене, когато посланикът на Франция Ксавие дьо Кабан открито обвини ръководството на съда в манипулиране на уж случайното разпределяне на делата и директно посочи съдия Румяна Ченалова, при която „случайно” попадат все дела с голям материален интерес и свързани по някакъв начин с войната Пеевски-Василев. Посочи и необясними, според него, решения в ущърб на френска компания. Така „славата“ на Софийския градски съд (СГС), за която до този момент знаеха само малцина изкушени от темата, стана публично достояние.

Успоредно с това дойдоха новините за странния инцидент, при който кандидатът за председател на Върховния касационен съд Лазар Панов бе блъснат от автомобил на пешеходна пътека на голям столичен булевард. Мястото е оживено, но - случайно или не, не попада в обсега на някоя от инсталираните в София камери за видеонаблюдение. На следващия ден Панов прави изявление, че се отказва от надпреварата. Няколко дни по-рано съдебният помощник от Върховния административен съд Тодор Тодоров пък е жестоко пребит с бухалки. И двете престъпления все още не са разкрити, което подхранва още повече съмненията и конспиративните теории.

"Това е почеркът на мафията"

Саморазобличаването на част от съдебната система провокира неочаквана реакция отвътре. 15 съдии от СГС поискаха оставката на ръководството си. Ден по-късно още 25 съдии от районния съд ги подкрепиха. Британският посланик последва френския си колега и публикува критична статия за проблемите в съдебната система. Разбира се, появиха се и контрапротести - Българската съдийска асоциация алармира за „безпрецедентния натиск над съдебната система“. Натискът обаче проработи и ВСС бе принуден да започне проверка по скандалните случаи. В парламента съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев призова за оставка на цялата парламентарна квота от ВСС и поиска от останалите депутати да го подкрепят. Той дори директно обвърза проблемите в системата със странните инциденти от последните дни: „Дами и господа, това е почеркът на мафията и ние нямаме право да мълчим“.

Този път поредицата от лоши вести доведе до нещо добро - разговорът за проблемите на правосъдието стана централен, „гнилите ябълки“ в системата са сред главните теми в медиите, в парламента вече се говори открито за необходимостта от радикална реформа. Едва ли скоро ще има по-подходящ момент за начало на дълго отлаганите промени. И докато доскоро темата звучеше за повечето хора твърде отвлечено и твърде далеч от нерадостното им всекидневие, днес това вече не е така. Прогниването на системата стана видимо. Остава политиците да си свършат работата.