Много французи наричат парламентарите избори трети тур на президентските. Защото от състава на новия парламент зависи дали президентът ще е дееспособен, или не; дали ще получи подкрепа, или съпротива в Националното събрание. За Еманюел Макрон е важен най-вече този въпрос: дали ще може да прокара обхватните реформи, или не? За да може да управлява свободно, той има нужда от парламентарно мнозинство, казва политологът Никола Танжер. "В изборната борба той прокламира много амбициозна реформаторска програма. Става дума за данъчната политика, за трудовия пазар и за Европа. И ако иска да постигне напредък по тези въпроси, той трябва да спечели мнозинство в Националното събрание", казва политологът.

Малките партии нямат шансове

Долната камара на парламента, наричана още Втората камара, за която става въпрос на тези избори, е всъщност най-важният законодателен орган във Франция. За нея се гласува в общо 577 избирателни окръга в два тура. За да спечели мандат в първия тур на изборите тази неделя, всеки кандидат трябва да постигне абсолютно мнозинство в своя избирателен район. Ако никой от кандидатите не спечели над 50 процента от гласовете, се провежда втори тур на 18 юни. И тогава в парламента влиза този, който спечели най-много гласове.

По принцип преди втория тур близките в политическо отношение партии се договарят и издигат общ кандидат. Според политолога Никола Танжер, проблемът е в това, че малките или радикални партии по този начин почти нямат шансове да изпратят свои представители в парламента. "С 30 процента от гласовете може да бъде установено пълно мнозинство в парламента. Тази система може би изглежда някому недемократична, но тя гарантира стабилност", казва политологът.

А ето какво означаваше досега тази стабилност: двете големи партии на социалистите и републиканците си поделяха голяма част от 577-те места в парламента. Понастоящем социалистическият блок разполага с 283 места, а републиканците имат 199 депутатски места. Останалата част от депутатските места се разпределя между малки партийни коалиции и независими политици. Дяснопопулистката партия "Национален фронт" има само две места в Националното събрание.

Успехът на "En Marchе!"

Еманюел Макрон иска сериозно да размести пластовете във френския парламент. Още по време на президентските избори той успя да спечели точки с ясната си позиция срещу политическия истаблишмънт. Неговата партия "La Republiqué en marche!" се застъпва за радикално скъсване със старата система. Основаната като движение през април 2016 година партия вече има над 300 000 членове. И тенденцията е възходяща.

На тези избори се явяват над 520 членове на "La Republiqué en marche!". Те са подбрани сред 19 000 кандидати и половината от тях са новаци на политическата сцена. Никола Танжер смята, че това дава предимство на партията на Макрон. "Франция се нуждае от нови лица, които да задвижат нещата и да скъсат със старите навици и рутината", казва той. Според последните социологически проучвания, партията на президента ще постигне исторически добър резултат. Изследователите смятат, че тя може да спечели не само абослютното мнозинство от 289 мандата, но и да достигне до 400 места в парламента. Ако това действително се случи, това би била най-голямата изборна победа на парламентарни избори след победата на Шарл дьо Гол през 1968 година.

Успехът на партията "La Republiqué en marche!" е свързан преди всичко с личността на Еманюел Макрон. Още в първите седмици от своето президентство той блесна като ярка водеща фигура на едно ново политическо движение. Не на последно място това е свързано със смелите му изяви на международната политическа сцена. Макрон се представя като политик тежка категория. Ясните му изявления срещу руския президент Путин и остроумните му забележки по отношение на Тръмп го превърнаха в любимец на международните медии. Неговият пост в Туитър с лозунга за климата "Да направим планетата отново велика!" беше харесан от почти 400 000 потребители. Еманюел Макрон иска да бъде президент на всички французи и това се харесва на избирателите. "Той иска да покаже, че ние можем да бъдем социалистически настроени и въпреки това да бъдем либерални. Иска да покаже, че можем да плуваме по течението, но и срещу него. Иска да покаже, че можем да провеждаме реформи без да разрушаваме страната си", казва политологът Никола Танжер.

Създаването на нова Франция

Ако Еманюел Макрон не успее да спечели абсолютното мнозинство, ще бъде принуден да осъществи т.нар. "кохабитация". При нея президентът назначава за премиер политик от противостоящия политически лагер. В конкретния случай това би затруднило Макрон да прокара своите реформи. Политологът Никола Танжер обаче не вярва, че ще се стигне дотам.

След продължилата месеци изборна борба, след изострените политически дебати и личните нападки, французите искат най-после в страната им да настъпи спокойствие. "Затова и толкова много хора са готови да дадат шанс на Еманюел Макрон. Ние искаме мирно общество и политика, която е в състояние да решава проблемите. Не искаме нови конфронтации", заключава политологът. И ако на 18 юни партията на Еманюел Макрон влезе в парламента с фанфари и огромно мнозинство, младият президент ще има много работа. Защото на дневен ред е създаването на една нова Франция.