В центъра на този конфликт стои една почти незабележима офис сграда в столицата на Литва Вилнюс. Зад лъскавата ѝ стъклена фасада се помещават адвокатски кантори, консултантски и други фирми. В края на ноември нови наематели се нанесоха на този адрес във Вилнюс. И проблемите започнаха.

Тук се намира официалното представителство на Тайван в Литва - първото де факто посолство, което страната открива в Европа за последните 18 години. В Пекин, на 6500 километра на изток, ситуацията предизвика гняв и реакция.

Китай разглежда Тайван като своя територия и смята установяването на дипломатически отношения с Тайпе за посегателство срещу политиката на Пекин за "единен Китай". Не са много държавите по света, осмелили се да открият представителства на Тайван. Сред тях са например Маршаловите острови, Гватемала и Кралство Есватини, бивш Свазиленд – все малки и икономически твърде незначителни държави. Литва обаче, като член на Европейския съюз, прави изключение.

Напрежение с Китай

И това не е първият случай, при който балтийската страна кръстосва шпаги с азиатския гигант. Тази година министерството на отбраната официално посъветва потребителите да не купуват китайски смартфони, а тези, които вече имат такива, да ги изхвърлят. Според институцията, занимаваща се с киберсигурност, в тях има част, свързана с възможност за цензуриране, която може да бъде активирана по всяко време. 

Освен това планираното разширяване на 5G мрежата в страната ще се случи без участието на китайски компании – от "съображения за сигурност". В началото на 2020 г. Литва напусна китайския икономически форум "17+1” за сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа.

Какво е обяснението за тези ходове? „Вярваме, че икономическите отношения с демократични страни са по-устойчиви и отговарят на духа на правовата държава, а следователно и са по-близки до интересите на Литва“, заяви външният министър на страната Габриелиус Ландсбергис.

Англоезичният официоз на Китайската комунистическа партия „Глобъл таймс“ изрази през ноември гнева си към страната с население по-малко от това на един район на Пекин: "Литва е просто мишка, дори бълха под стъпалата на разярен слон“, написа още вестникът. 

Ответният удар на "слона"

Официалната китайска реакция също не закъсня. В края на ноември Пекин отзова за постоянно посланика си от Вилнюс и обяви пратеника на Литва за персона нон-грата. Според експерти, Вилнюс може да си позволи подобно поведение, защото едва 1,1% от нейния износ през 2020 г. е бил предназначен за Китай, за разлика от вноса от Китай, който е малко по-голям. 

В допълнение към незначителния стокообмен, собствената история на балтийската държава я прави скептична към комунистически режими. Литва е първата сред страните от СССР, която обяви независимостта си през 1990 година. А ситуацията в съседен Беларус напомни на литовците за тяхната борба за свобода по време на тоталитарния режим.  

Подкрепа от Вашингтон и Брюксел

Отношенията на Вилнюс с Пекин, Москва и Минск по традиция са напрегнати. Застраховката по отношение на националната сигурност на страната идва най-вече от партньорството ѝ със САЩ в НАТО.

Давайки си сметка за това, Литва настоя за по-твърда и обща европейска политика към Китай. Външният министър на страната Ландсбергис коментира в тази връзка, че е време форматът „17+1" да бъде заменен от „много по-ефикасния „27+1“. И допълни: „ЕС е най-силен, когато всички 27 страни-членки действат заедно, съвместно с европейските институции."

Ескалацията на напрежението между Вилнюс и Пекин успя да предизвика европейска реакция, поне по конкретния казус. „ЕС е готов да се изправи срещу всякакъв вид политически натиск и принудителни мерки, насочени срещу която и да е от страните-членки“, обяви европейският представител по външната политика Жозеп Борел на 8 декември по повод действията на Пекин.

След знака за решимост от страна на Брюксел наемателите в незабележимата сграда във Вилнюс ще останат по-дълго време.