Телефонът на Франсиско Мена от андалуското селце Сан Роке не престава да звъни. Напоследък 58-годишният испанец е доста търсена личност. "Току-що говорих с журналист от БиБиСи, който иска да ме интервюира. А в понеделник ще се срещам с испанския вътрешен министър", казва мъжът с прошарените коси.

От повече от 20 години той се бори срещу търговията с дрога в родната си провинция Кадис - това е най-южната точка на Европа. Неговата организация "Por tu seguridad, por la de todos" (бълг.: "За твоята сигурност и тази на всички") помага на наркозависими да се измъкнат от блатото.

Престъпност в пограничните райони

Всеки ден по плажовете на съседното градче Ла Линеа пристигат стотици килограми канабис от Мароко, доставени с бързи моторни лодки. А понякога дори и тонове. По думите на Мена, Испания се е превърнала в хотспот за наркотици. "Не стига, че се борим с търговията с дрога от Латинска Америка и канабис от Мароко, ами освен това трябва да се борим и с контрабандата на цигари от Гибралтар". Според него, за да бъде гарантирана сигурността в региона, са нужни още 400 полицаи.

Франсиско Мена разказва, че през март 2018 положението е ескалирало. Тогава дилъри на хашиш нападнали с камъни полицаи, които се опитали да им попречат да натоварят дрогата в паркиран на улицата джип. А след като марокански мафиотски бос е бил откаран в местната болница  след акция на полицията, 30 маскирани членове на неговата банда го извадили оттам. "Това вече много прилича на колумбийските наркокартели", казва Мена. 58-годишният мъж е видимо притеснен. Той пуши цигара след цигара, непрестанно става от стола и обикаля около него.

През юни 2017 година се стигна и до първата жертва във войната срещу организираната престъпност в пограничните райони: 46-годишен полицай беше прегазен на улицата в Гибралтар при преследване на група контрабандисти на цигари. В британската задморска територия една кутия цигари струва три евро, а в съседна Испания - пет евро. Този инцидент привлече вниманието на обществото към проблемите в района, които дълго време бяха ингонирани от правителстото в Мадрид. 

Слънце, дрога и беднотия

В Ла Линеа безработицата е 35%. Улиците в 64-хилядния град са в безобразно състояние, мазилката на сградите се лющи, а автомобилният парк е безнадеждно остарял. Около три хиляди от жителите на Ла Линеа живеят от нелегални сделки и контрабанда.

Територията на морския проток е разпределена между стотина мафиотски босове, които са начело на най-малко 30 банди. Но не са само местните хора - и много мигранти от Африка безуспешно търсят препитание в района. "Много от тях започват да помагат на наркодилърите, понеже нямат никаква друга перспектива", казва Франсиско Мена.

Положението в региона се влошава систематично от новото хилядолетие насам. Дори туристите спряха да идват, по прекрасните плажове на Ла Линеа днес човек може да срещне единствено местни хора. И те обаче избягват да влизат в заведенията, тъй като и посред бял ден там наркоманите се дрогират необезпокоявано.

Кметът настоява за повече пари

Наскоро испанският вътрешен министър Фернандо Гранде-Марласка се увери сам колко тежко е положението. Когато на 9 юли той пристигна на посещение в Ла Линеа, на плажа се стигна до преследване на престъпници, в което се включи и един хеликоптер. "Дилърите даже не чакат да се стъмни", оплаква се кметът на града Хуан Франко. Той се надява, че вътрешният министър ще изпълни обещанието си и ще командирова 400 полицаи в района. Фернандо Гранде-Марласка вече подписа заповед за забрана на бързи моторни лодки, с които обикновено дрогата достига бреговете на Испания. В Гибралтар такава забрана действа още от 1995 година насам.

Ако човек се разходи по брега на Ла Линеа, няма как да не забележи запуснатите и изоставени имоти покрай плажовете. Някои от тях са заприличали на пасища за животни. Кметът е отчаян. "На всяко друго място тези земи щяха да струват милиони евро. Но при днешните обстоятелства частните фирми не искат да инвестират тук", казва той.

Нелегалната миграция през протока Гибралтар е другият дестабилизиращ фактор в региона. "В момента Мароко се е превърнало в чакалня за хиляди африканци, които искат да се доберат до Европа. Тук, по най-южната граница на Стария континент, живеем с усещането, че се намираме върху буре с барут и никой не иска да ни помогне", казва кметът на Ла Линеа.