"Провали ли се еврото, пропада и цяла Европа, а това не бива да се случва!" Меркел изрече тези думи през октомври 2011 и оттогава насам ги повтаря постоянно. Това е лайтмотивът на нейната политика за преодоляване на кризата в Европа, а методът ѝ гласи: отпускане на спасителни помощи за закъсалите страни в замяна на реформи и мерки за икономии.

Всъщност, в началото канцлерката твърде колебливо даде одобрението си за отпускането на финансови помощи на южноевропейските страни. След това обаче активно участва в създаването на "спасителни чадъри", преговаря за опрощаването на дългове и дори възприе политиката на Европейската централна банка за изкупуване на държавни облигации. "За нас това беше нещо непознато", казва тя по този повод днес и добавя: "ЕС днес не е същият като преди пет години."

Решаващата роля на Берлин

"Тъкмо през този период от четири-пет години в Европа решаваща роля играха германското правителство и канцлерката Меркел", казва политологът Янис Емануилидис от брюкселския мозъчен тръст "European Policy Centre". "Не смятам, че Меркел е търсила тази роля за себе си, но когато ситуацията изискваше подобни действия, тя просто я пое", казва Емануилидис. Нещо повече - мнозина партньори на Германия в Европа дори настояваха Берлин да поеме лидерската роля. Британското икономически списание "Икономист" само преди няколко седмици апелира към Германия да прокара допълнителни реформи в рамките на ЕС и нарече страната "Съпротивляващият се хегемон".

Еврокризата, а и нейната мениджърка Меркел промениха и съотношението на силите в ЕС. Мощната доскоро Еврокомисия, която предлага законите и контролира спазването им, загуби част от своята власт, защото работеше прекалено мудно и без необходимата гъвкавост. Такива бяха поне упреците от Берлин. Не само евроскептичното правителство на Великобритания, но и това на Холандия междувременно настояват за още по-сериозни реформи в Общността. Холандия наскоро представи доклад с предложения как да бъде окастрено прекомерното, според тях, желание на Брюксел да регулира и контролира.

Бъдещото германско правителство ще трябва да вземе отношение по тези настроения в Общността. Твърди се, че Ангела Меркел готвела нови коректури в курса на борбата срещу еврокризата, в случай че остане на канцлерския пост. Тя явно има намерение да отнеме нови права и пълномощия от ЕС. Според публикация на "Ханделсблат", Меркел смята да заложи повече на споразумения, сключени пряко между националните правителства.

Шефът на лондонския мозъчен тръст "Open Europe" лорд Лийч ъв Феърфорд подкрепя едно бъдещо радикално "вталяване" на ЕС като резултат от финансовата и дълговата криза. "Социологическите анкети сочат, че доверието на хората, и особено на германците, към институциите на ЕС намалява. Федералната канцлерка е длъжна да реагира на подобни факти", смята лорд Лийч ъв Феърфорд.

Според него, логиката на нещата изисква Берлин да подкрепи радикални реформи, и то защото собствените му избиратели подкрепят подобно нещо. Такова е и желанието на много избиратели в цяла Европа. Евродепутатът от германските социалдемократи Удо Булман обаче се съмнява, че Ангела Меркел би имала сили за подобни реформи. "През последните години тя прехвърли и на европейско ниво политиката си на изчакване", казва той пред Дойче Веле. А от това, според него, постоянно произлиза опасността от разпадане на еврозоната.

"Германия не е пъпът на света"

Самата Меркел се опитва да не преекспонира пред обществеността водещата си роля в ЕС. Същата скромност тя прояви и през октомври 2011, в разгара на гръцката криза, заявявйки: "Най-силната икономическа нация сме ние, но същевременно искам да кажа и това, че ние все пак не сме пъпът на света. Светът гледа към Европа и Германия, за да види дали сме способни и готови във времето на най-тежката европейска криза от края на Втората световна война насам да помем отговорност."

"Отговорностите на Германия без съмнение са големи, но тя не може да ги носи сама, а се нуждае от съюзници в рамките на ЕС", твърди политологът Емануилидис. Според него, проблемът е в това, че останалите 27 страни-членки не кипят от желание да поемат отговорност - особено по някои от най-парливите въпроси. Те продпочитат да влизат в ролята на жертви, които са принудени да следват едно или друго предложение на Берлин.

Ако и след 22 септември Меркел остане канцлер, в европейската политика на Германия вероятно няма да има значителни промени, се казва в анализ на "Open Europe". Ако пък Германия се сдобие с ляво правителство, то може би ще се държи малко по-приветливо към южноевропейските длъжници, но по същество и то ще е принудено да се грижи за сигурността на парите на германските данъкоплатци.

Автор: Б. Ригерт, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева