Преди 75 години завършва Нюрнбергският процес за военните престъпления. Обвинителните актове са съставени въз основа на документацията на нацистката държава. Досиетата от Нюрнберг сега са достъпни за всички в интернет.
Реклама
"Никога не съм участвал в изграждането на лагери за унищожение на евреи, нито пък съм насърчавал тяхното съществуване". Тези думи на Ханс Франк, наричан "касапинът от Полша", могат да се чуят в оригинал с неговия глас в онлайн-архива на Станфордския университет.
Лъжите и увъртанията на Франк все пак не му помагат да избегне справедливото възмездие: през 1946 година Международният трибунал в Нюрнберг го признава за виновен по две от общо трите точки на обвинението и го осъжда на смърт.
Архив със звукозаписи
Лично Хитлер назначава Франк за главен губернатор на Полша. Реставрираните звукозаписи с неговия глас са част от новия онлайн-архив на Станфордския университет в Калифорния. В интернет е качена вече и цялата съдебна документация от Нюрнбергския процес.
Повече от 20 години са били необходими, за да се качат в интернет всички съдебни досиета от процеса срещу нацистките военнопрестъпници, пояснява директорът на Факултета за човешки права и международно право в Станфорд проф. Дейвид Коен. Той е категоричен, че „тези документи не бива да стоят под ключ в нечий архив, а трябва да са достъпни не само за историци и експерти. Трябва
да ги предоставим на широката публика с помощта на днешните модерни технически възможности“, казва той.
Идеята за отворения архив с обем от 50 терабайта е на проф. Коен и на неговия колега професор Дитер Симон. През 1998 г. Коен е ръководител на Центъра за проучване на военните престъпления към Университета в Бъркли, а Симон е бил директор на Института „Макс Планк“ за европейска правна история във Франкфурт на Майн. Особеното на тези общо 5215 досиета с документи от процесите в Нюрнберг е това, че за първи път едно цяло правителство е изправено на подсъдимата скамейка - по обвинение за смъртта на милиони хора.
Нацисткият режим сам е документирал престъпленията си
Прокурорите на страните-победителки във войната успяват да съставят обвинителните актове срещу германското правителство въз основа на събраната от самите нацисти документация. „Военачалниците, политическите фигури, отговаряли за медиите и пропагандата, както и за финансите в правителството – от всички тях бе потърсена отговорност в Нюрнберг“, казва Коен.
Самата документация за процесите от Нюрнберг е предоставена от Международния трибунал в Хага. След това цялата информация е дигитализирана във вашингтонския Музей на Холокоста, а Университетът в Станфорд е поел работата по разчитането на текстовете на общо около 270 000 отделни страници.
Всички тези документи сега са вече достъпни в интернет, казва техническият директор на Университетската библиотека в Станфорд Том Креймър. „За по-голяма прегледност информацията е разделена на няколко категории документи, като например “обвинителни актове“, „заключителни пледоарии“ или „единични престъпления“. Освен това към тях са изготвени и обяснителни текстове, които разясняват конкретни исторически обстоятелства.
Следващото лято дигиталният архив ще бъде допълнен с още около хиляда файла под формата на звукозаписи. Сред тях има например откъси от изслушванията на 24-ма обвиняеми пред съда. Отделно към архива ще бъде добавен и над 6 часа филмов материал, изготвен от служителите на архива. Очаква се това да стане в средата на 2022 година.
"Геноцидът става ясно забележим"
Онлайн-архивът от Калифорния ще е особено полезен за потребителите, които владеят немски език, защото 64% от всички документи са на немски, казва Дейвид Коен. Неговият екип от Факултета за човешките права подготвя през следващите месеци и онлайн-изложби за популяризиране на инициативата.
„В целия свят има хора, които се занимават с темата за геноцида. Ние искаме да я направим ясно забележима за всички - и то на всякакви езици“, посочва проф. Коен. Заедно с Университета Ерланген-Нюрнберг той подготвя онлайн-версия и на 12-те съдебни процеса, последвали основния в Нюрнберг.
******
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
Забравеният ужас: геноцидът над ромите
Те живеят в Европа от над 700 години. Но в нацистка Германия синтите и ромите се превръщат в жертва - изолирани, насилствено стерилизирани, избивани. Дълго време след 1945 се отричаше, че ромите са били преследвани.
Снимка: Dokumentations- und Kulturzentrum Deutscher Sinti und Roma
В служба на народа и родината
През Първата световна война много германски роми се сражават в служба на Кайзера, а след 1939 г. - и за Вермахта. През 1941 г. Върховното командване решава по расови и политически причини да освободи от активна военна служба "циганите и хората със смесена циганска кръв". Алфонс Ламперт (на снимката) и съпругата му Елзе впоследствие са депортирани в Аушвиц, където намират смъртта си.
Снимка: Dokumentations- und Kulturzentrum Deutscher Sinti und Roma
В името на науката
Медицинската сестра Ева Юстин научава романес, за да си спечели доверието на ромите. Като асистентка на расисткия изследовател Роберт Ритер тя обикаля цялата страна, за да снема биометрични данни за хора от малцинствата. Регистрацията им като роми или от ромски произход става предпоставка за геноцида срещу това малцинство. Проучвани са родословните им дървета и кръщелните им свидетелства.
Снимка: Bundesarchiv
В лагери зад бодлива тел
Към края на 1930-те години на много места започват да изолират ромските семейства в лагери - както на тази снимка от Равенсбург. Тези места са били опасвани с огради от бодлива тел и са били охранявани от водачи с кучета. Никой не е имал право да напуска лагера. Домашните животни са били умъртвявани, а хората е трябвало да извършват принудителен труд. Мнозина са били насилствено стерилизирани.
Снимка: Stadtarchiv Ravensburg
Масови депортации
През май 1940 г. ромски семейства са подкарани по улиците на Асперг към гарата, където са натоварени на влакови композиции и депортирани в окупираната от нацистите Полша. В сводката на криминалната полиция е записано: "Евакуацията премина гладко". Повечето депортирани са тръгвали на явна смърт - умирали са в трудовите лагери или в еврейските гета.
Снимка: Bundesarchiv
От училищната скамейка - направо в Аушвиц
Тази снимка показва Карл Клинг с неговия клас в Карлсруе към края на 1930-те години. През пролетта на 1943 г. той е изведен направо от класната стая и депортиран в "циганския лагер" в Аушвиц, където по-късно намира смъртта си. Оцелели от Холокоста свидетелстват, че още преди депортациите ромските деца са били изолирани от съучениците си и на практика отстранени от учебния процес.
Преследвани в цяла Европа
Навсякъде, където нацистите са имали думата, синтите и ромите са били преследвани - затваряни в "цигански лагери" или в гета, депортирани и умъртвявани в лагерите за масово унищожение. Смята се, че по този начин са били избити към 500 000 синти и роми - разстреляни или умъртвени с газ. Много други умират от глад и болести или вследствие на медицински експерименти и всевъзможни насилия.
"Навсякъде мъртъвци"
"В бараките, побиращи около 200 души, често бяха натъпквани по 800 и повече", спомня си Елизабет Гутенбергер, която нарича това място в Аушвиц "истински ад". "Циганският лагер" в секция B II се състоял от 40 бараки, а един от блоковете бил "тоалетната за целия лагер". Франц Розенбах, тогава 15-годишен, заставян да извършва принудителен труд, си спомня: "Централната алея беше осеяна с мъртъвци".
Снимка: Staatliches Museum Auschwitz-Birkenau
"Глава на 12-годишно дете"
Зловещият лекар на СС Йозеф Менгеле изтезавал безброй затворници - обезобразявал трупове на деца, заразявал пациенти с опасни вируси, изследвал двойки-близнаци, умъртвявал хора с инжекции право в сърцето. Д-р Менгеле изпращал редовно в Берлин човешки органи или части от човешки тела. През юни 1944 за Берлин заминала глава на 12-годишно дете. Менгеле така и остава неосъден за престъпленията си.
Снимка: Staatliches Museum Auschwitz-Birkenau
Пепел от мъртвите
Концлагеристите страдали от глад, жажда, студ, болести и брутално насилие. Първи умирали децата и възрастните, болните били изпращани в газовите камери, а труповете били изгаряни. В "циганския лагер" в Аушвиц-Биркенау се виждал пушекът и се усещал мирисът от крематориумите. Пепелта от мъртвите била изхвърляна в езера, край които близки на жертвите днес полагат цветя.
Снимка: DW/A. Grunau
Ромите не дочакват освобождаването на Аушвиц
На 27 януари 1945 г., когато Червената армия стигнала до Аушвиц, в лагера войниците открили и много деца-затворници. Освобождаването обаче идва твърде късно за ромите: още през нощта срещу 3 август 1944 всички обитатели на "циганския лагер" били изпратени в газовите камери. На другата сутрин в бараките били открити две ромски деца. Тази "допълнителна пратка" също стигнала до газовите камери.