Ахим Петерс се занимава с изследвания на човешкия мозък. Голяма част от времето си той отделя на начините, по които можем да избягаме от стреса. "Стресът сам по себе си не е нашият основен проблем, а нашето напасване на хроничния психо-социален стрес. Това напасване води при различните хора или до надебеляване, или до отслабване, или до депресия", казва ученият от университетската клиника в Любек. Неговото обяснение сякаш дава отговор на два от основните проблеми на съвременното консуматорско общество. Първо - дебелеене или слабеене и второ - депресия.

Мозъкът-саботьор

Всичко това произхожда от основната теза на Ахим Петерс за "егоистичния мозък". Така е озаглавена наскоро излязлата му книга. В нея той описва дългогодишния си опит, основан на над 10 000 студии и обяснява защо диетите се провалят, а мозъкът се бори с тялото. Ключовата дума тук е "енергия". Заради енергията тялото и мозъкът са в постоянен конфликт.

Мисловният ни орган настоява да получи необходимото количество енергия, дори това да е за сметка на другите органи и тяхното здраве. След катастрофи, при които хора са били на прага на гладна смърт, учени са установили, че мозъкът на отслабналите почти до скелети пострадали не е загубил тегло, въпреки че другите им органи са се смалили, а самите те са били само кожа и кости.

Най-важното "гориво" за мозъка е захарта или глюкозата. Въпреки че представлява само два процента от общото ни тегло, мозъкът употребява половината от глюкозата, която тялото ни приема, а в стресови дни изискванията му скачат дори до 90%. Не можем да го залъжем и със захарин или други подобни вещества, защото те не дават енергия. Нито пък чрез оперативно смаляване на стомаха. Петерс обяснява, че броят на суицидно настроени пациенти след хирургическата намеса бил обезпокоително висок.

Преборете се със себе си!

Ето защо ученият съветва хората с наднормено тегло да поставят в центъра на своите усилия не тялото, а чувствата си. Ако овладяването на стреса и справянето с него е успешно, шансовете за естествено намаляване на теглото са много големи. Продължителните конфликти също влияят зле и допринасят за дебелеене или изпадане в депресия. Същото важи и за самотата.

Основната причина за конфликта между мозъка и тялото е заложена още от времето, когато бързината на мисълта е означавала да живееш. А тази бързина се дължи на постоянно снабдявания с енергия мозък. В днешното общество това никак не е нужно, но мозъкът продължава да работи по същия начин, независимо, че тялото отдавна получава предостатъчно количество храна.