Веднъж в годината, винаги през есента, унгарският консервативен елит си дава среща на т.нар. "Граждански пикник". Унгарският премиер Виктор Орбан, който е редовен гост на форума, присъства и този път, а речта му, посветена, разбира се, на бежанците, беше в типичния за него войнствен стил.

Европа е богата, но слаба, а това е най-опасната комбинация, заяви Орбан и добави, че "либералните дрънканици" били хвърлили континента в тежка криза на идентичността. Европа и нейните нации трябва да пазят своите етнически и културни корени, призова още Орбан и увери, че Унгария непременно ще преследва тази цел. Страната му не искала да се превърне в жертва на промени, налагани от мюсюлманското нашествие. Орбан излезе и с конкретни предложения: младото поколение да бъде възпитавано в "ежедневен патриотизъм и национализъм", като например бива насърчавано да купува предимно унгарски стоки и да избягва използването на чуждици.

В тази си битка Виктор Орбан не е сам в Европа. Но той е сред малцината, които се осмеляват да говорят открито. А това очевидно се харесва на сънародниците му - социологически проучвания показват, че все повече унгарци споделят притесненията на своя премиер. Как да си обясним това във времена като днешните, когато в другия край на континента дискусиите се въртят не около ново барикадиране, а около отваряне към света?

На лов за избиратели

В унгарския случай водещ е вътрешнополитическият аспект. Орбан и хората му се възползваха от темата за бежанците, за да позакрепят лошия рейтинг на управляващата партия "Фидес". И наистина: хаосът през последните седмици, отчасти провокиран от самото унгарско правителство, бе последван от бързи и решителни действия, а това върна Орбан начело на класацията на най-популярните политици в страната.

Няма нищо учудващо в това, че голяма част от унгарското общество одобрява националистическите изблици на Орбан и неговите призиви за барикадиране и повече хомогенност, казва унгарският политолог Агощон Мраз и предлага следното обяснение: "Както повечето страни в Централна и Източна Европа, Унгария вече на няколко пъти е изпитала на собствен гръб двойния морал на западните демокрации", казва Мраз, визирайки мирния договор от 1920 година, когато страните-победителки в Първата световна война чертаят границитге така, че Унгария губи две трети от територията си. "Мнозина унгарци все още имат усещането, че централноевропейските държави са играчка в ръцете на великите сили", посочва Мраз.

Заради несъстоялия се прочит на миналото

Някои интелектуалци, сред които и полският историк Ян Грос, смятат, че отношението към бежанците в страни като Унгария и Полша се дължи на несъстоялия се прочит на фашисткото минало. "Този епизод от историята трябва да бъде прочетен и осмислен. Само тогава тези страни ще осъзнаят дълга да се помага на хора, които са изпаднали в крайна беда", коментира историкът.

В Унгария не е прочетена докрай и страницата за унгарския принос към Холокоста. Навън страната пропагандираше интернационализъм и разбирателство между народите, но реалната политика на страната беше насочена към барикадиране и изолация. Вярно, че подобно на други източноевропейски държави, Унгария приемаше емигранти от комунистическите страни, но посланието беше, че контактите с местното население са нежелателни.

Левият философ Г. М. Тамаш посочва още една причина за по-различното отношение на унгарците към бежанците: "Само през последните четири години 650 хиляди унгарци са напуснали родината си в търсене на работа зад граница. Сега всички те ще трябва да се конкурират с хилядите бежанци за западните ресурси", обяснява Тамаш. А Виктор Орбан описва тази конкурентна борба със следните думи: "Бежанците не бягат, защото е застрашен животът им, а защото искат по-висок жизнен стандарт. Те искат да живеят като нас".