Смята се, че Ото Лилиентал е първият летец-изпитател. Той е извършил над 2000 полета с планери, които сам конструирал. Освен това е разработил, построил и изпробвал повече от десет различни летателни апарата. Братята Райт от САЩ, извършили през декември 1903 година първия в света полет със самолет, се смятали за ученици и последователи на Лилиентал. А Николай Жуковски успява да се сдобие с един от неговите летателни апарати, който и днес може да се види в научно-мемориалния музей, носещ името на известния руски учен.

Авантюристи и изобретатели

Братята Ото и Густав Лилиентал били доста различни, но имали и нещо общо помежду си - двамата били обсебени от идеята да полетят. Баща им, който бил търговец на платове в град Анклам в Померания, починал твърде рано - когато Ото бил само на 12 години. Момчето завършило с отличие техническо училище, а после бил образцов студент в Берлинската кралска академия на занаятите.

Ото и Густав Лилиентал постоянно изобретявали нещо - не само махолети, планери и бипланери. Реализирането на много от идеите им обаче било възпрепятствано от Френско-пруската война. На всичкото отгоре 22-годишният Ото Лилиентал бил мобилизиран. По време на обсадата на Париж през есента и зимата на 1870 година Ото имал възможност отблизо да наблюдава как функционира въздушната връзка между столицата Париж, попадаща в обсадения периметър, и френските войски извън него: хора, боеприпаси, хранителни продукти и пощата били превозвани по въздуха с балони с горещ въздух. Те обаче били доста ненадеждно средство за комуникация - били зависими от въздушните течения и никога не се знаело къде точно ще кацнат. Германците често успявали да свалят балони с помощта на леки оръдия, монтирани върху кулички, поставени на подвижни платформи. (Така, впрочем, се ражда и първата зенитна артилерия - още преди да бъде изобретен самолетът.)

Раждането на играчките "Лего"

Постепенно Ото се убедил, че трябва да вложи усилията си в създаването на летателен апарат, по-тежък от въздуха, който да имитира летенето на птиците. Точно така се нарича и неговият известен научен труд, публикуван преди 130 години: "Полетът на птиците като основа за изкуството на въздухоплаването". Именно той до голяма степен поставя жалоните в развитието на авиацията.

Всичко започнало в една малка работилничка. В първите следвоенни години Ото Лилиентал работил над съвсем други изобретения. Конструираната от него горивна камера, необходима за опитите му, била много компактна - 120 см на 70 см, не се нуждаела от специален фундамент, горяла по-малко въглища и се смятала за много надеждна и безопасна. Бързо тази горелка станала много търсена, още повече, че по онова време вече започнала да отминава модата на парните машини с техния нисък коефициент на полезно действие (КПД). Добре се продавала и неговата режеща машина с дискови резци, която намерила приложение най-вече в солните мини.

Освен това Ото подпомагал финансово изобретенията на своя брат Густав. Едно от тях едва не ги разорило: братята създали няколко настолни игри на принципа на известния на всяко дете днес конструктор "Лего", но срещнали трудности да ги пуснат на пазара. Затова те продали за 6000 марки идеята си на предприемача Фридрих Рихтер, която само за 5 години го превърнала в милионер.

Но всяко лошо за добро. Ако братята Лилиентал бяха забогатели с конструктора "Лего", щяха ли да продължат да работят по идеята за летателен апарат?

Провеждайки опити с криле с различна форма, Ото Лилиентал установил, че съществува зависимост между аеродинамическите коефициенти и дори съставил диаграма на тези зависимости.

Но още по-важни били опитите му за летене. Той създал крила с изпъкнал профил и в началото на деветдесетте години на XIX век оборудвал своя планер със стабилизатор на опашката и кил. След това започнал да разработва бипланери - планери със сдвоени крила, разположени едно над друго. Този дизайн му позволил да намали размаха на крилата, без това да се отрази на техните носещи параметри. За пробните полети братята (Густав помагал активно на Ото) избрали един склон в Лихтерфелдe (квартал в днешен Берлин), в края на който издигнали кула с наклонен покрив. Обикновено Ото стартирал опитите си именно от нея. Те привличали много любопитни хора, особено в неделя. А в берлинските вестници често се появявали карикатури с изпитателя-авантюрист.

Гибелта на Икар

И тогава дошъл мрачният 9 август 1896 година. На този ден Ото Лилиентал извършил поредния си изпитателен полет, но не се справил с управлението на новия си бипланер, паднал с него на земята като хвърлен камък и на следващия ден починал.

Инцидентът се смята за реално трагично повторение на легендата за Икар от древногръцката митология. След смъртта на брат си, Густав не пожелал да продължи делото му. Много по-късно, когато в небето полетели първите витлови самолети, в парка в Лихтерфелде бил издигнат паметник на пионера в авиацията, изобразяващ именно полета на Икар.

***
Разгледайте и нашата фотогалерия за първите жени-пилоти: