2014 година виетнамското правителство гордо представи намиращата се в процес на изграждане икономическа зона във Вунг Ан. Топлоелектрическата централа, дълбоководното пристанище, стоманодобивният комбинат и други промишлени предприятия би трябвало да дадат тласък за развитието на изостаналата централновиетнамска крайбрежна провинция Ха Тин и да осигурят спешно необходимите работни места. Според плановете на правителството - над 40 000.

Но само две години по-късно същата тази икономическа зона предизвика една от най-тежките екологични катастрофи в историята на Виетнам. По време на пробните изпитания  стоманодобивният завод "Formosa Ha Tinh Steel" изля в Южнокитайско море отпадни води, замърсени с какво ли не, включително с фенол и цианид. По бреговете на четири провинции бяха открити тонове измряла риба, стигна се и до измиране на корали и разрушаване на аквакултури.

По данни на правителството катастрофата е унищожила поминъка на над 40 000 рибари за много години напред. Правителството призна, че са били засегнати 200 000 души. Виетнамската природозащитна организация "Green Trees" от Ханой, документирала катастрофата, смята, че хората, чийто поминък е засегнат, са почти един милион.

Съпротивата на населението

Природната катастрофа доведе до протести в региона, в метрополиите Ханой и Сайгон, както и в някои други градове. Силите за сигурност насилствено потушиха протестите, мнозина демонстранти бяха арестувани и осъдени на дълъг престой в затвора. Организацията "Green Trees" събра документални свидетелства за случилото се, които послужиха за създаването на документален филм, представен в началото на януари в Берлин.

Под заглавието ("Страх???") на екрана вървят кадри от екокатастрофата, епизоди от демонстрациите и арестите, снимки от икономическата зона, в която се е случил инцидентът. Дадена е думата на активистите-природозащитници, които заявяват, че виетнамското правителство би трябвало да предостави на населението повече права и най-вече - възможност да изрази мнението си.

Провалът на правителството

Начинът, по който властите се отнесоха към кризата, беше катастрофален. Виетнамското правителство, което е зависимо от чуждестранните инвестиции, последва един познат сценарий: отричане, частично признание, обвинения и непрозрачност. Първоначално властите отричаха всяка връзка между измирането на рибата и индустриалната зона, твърдейки, че чума по водораслите е довела до екокатастрофата. Три месеца по-късно правителството призна, че вината е на "Formosa Ha Tinh Steel".

Беше обаче заявено, че вината е само на фирмата, която не се е придържала към разпоредбите, както и на местните кадри, които не били реагирали своевременно. Вината обаче в никакъв случай не можело да бъде приписана на централното правителство. В крайна сметка с "Formosa" било сключено тайно споразумение, след което предприятието заявило готовност да плати 500 милиона долара за покриване на щетите. В същото време протестите на хората бяха представяни от държавните медии като бунтове, направлявани от чужбина.

Парите попаднали в ръцете на държавни агенции, които  трябвало да изплатят компенсациите, но това само стимулирало корупцията, която и така е разпространена в страната. Много от засегнатите, които изгубили поминъка си за години напред, получили като обезщетение само по един чувал ориз и 50 000 виетнамски донги, което се равнява на около две евро.

Филмът разкрива тези обстоятелства само донякъде, но ясно показва какви дълбоки следи е оставила катастрофата в живота на мнозина. Жителите на региона са недоволни и огорчени. Става ясно и това, че демонстрантите със своите настоявания, настояващи за по-високи обезщетения, така и не са успели да се наложат.

Липса на широко социално движение

Германският политолог Йорг Вишерман, който от години изследва виетнамското гражданско общество, вижда малко признаци за солидно социално движение в страната. Той казва: "На организираното гражданско общество във Виетнам му липсват млади хора. А различните протести, възникващите социални движения и организациите на гражданското общество често не са свързани помежду си".

Това, че липсват млади хора, се вижда и във филма, в който демонстрантите са предимно между 30 и 50 години. Младите хора във Виетнам със заети да градят бъдещето си и знаят, че някой погрешен пост във Фейсбук може да ги вкара задълго в затвора. А липсата на връзка между отделните организации на гражданското общество прави малко вероятно възникването на широко социално движение, което сериозно да предизвика еднопартийната държава.

******

Вижте и това видео на ДВ: