"Темата за т.нар. Възродителен процес за пореден път се вади на масата с цел консолидиране на редиците на ДПС. Извинението за този процес вече бе дадено, нали се целунаха на „Орлов мост”, нали преминаха през този катарзис" - това обяви преди дни от телевизионния ефир заместник-председателката на групата на ГЕРБ в парламента и депутатка от Кърджали Цвета Караянчева. По думите ѝ откакто партията на Лютви Местан предложи законови промени, с които се иска да се заличат от регистрите всички български имена на хора, които по рождение имат турско-арабски имена, я потърсили редица несъгласни мюсюлмани. „Те не искат имената им и тези на починалите им роднини да бъдат сменени отново, посмъртно. Нямате представа колко хора ми се обадиха. Какво правим - нов Възродителен процес?", попита риторично Караянчева.

Според депутата от БСП Стоян Мирчев искането на Местан е "очевидно провокативно с цел да бъдат насъскани българските турци срещу българската държава". Народният представител призова всичките си колеги да не подкрепят законопроекта - "и то през 2015 година, когато битката между християни и ислямисти става все по-ожесточена".

Гроздан Караджов от Реформаторския блок пък се обърна към Местан с думите: "О, неразумни ага, поради що се срамиш да се наречеш агент на ДС? Поради що се срамиш да се наречеш член на БКП? Поради що днес търсиш индулгенция от всички нас за всички свои деяния? Не ние променихме имената, а агентите на ДС и членовете на БКП, които са във вашите редици и с които се целувахте на Орлов мост“.

Лесните въпроси и изводи

Медиите, разбира се, гръмнаха. Почти всеки знаен и незнаен политик, анализатор или политолог се изказа по темата. Коментарите и на десни, и на леви, очаквано бяха в една посока – Движението за права и свободи консолидира електората си с болезнени за българските турци теми. На дневен ред изплува не без основание и въпросът колко още по 25 години ДПС може да търси политически дивиденти от престъплението срещу мюсюлманите, наричано от комунистическата власт "Възродителен процес"? Резонно в този ред на мисли е и питането защо след като по-голямата част от времето на прехода ДПС присъства неизменно в управлението на държавата, партията не реализира законодателните си идеи в тази посока, а се ограничаваше само до отбелязването на Майските събития - бунтовете през 1989 г. срещу насилствената смяна на имената?

Изводът в повечето случаи бе един – ДПС се сеща да внася в парламента закони, свързани с макар и закъсняло възмездие за зверството на комунистическия режим, само когато е в опозиция. Като целта е очеизвадна - консолидация на българските мюсюлмани, на които трябва да им бъде внушено, че имат само един защитник и представител във властта. Само една партия се грижи за техните интереси. И само една партия ги брани от евентуални нови посегателства. Това, разбира се, е ДПС.

Съучастниците

Каква е ролята на останалите формации в този процес ли? Умишлено или не – всички те, без значение на идеологията си, подхранват садомазохистичната връзка между Движението за права и свободи и българските турци. С агресия, разбирана като доза политически пиар, целяща разграничаването от обръчите от фирми на модела „КОЙ“, големите и уж модерни партии като по команда скачат в полето на националистите. С почти махленски подхвърляния те допринасят в голяма степен за съзнателно насаждания страх, че старата травма ще се повтори.

С уж подигравателното питане на Цвета Караянчева дали ДПС не се опитва да направи нов „Възродителен процес“ тя се превръща в част от проблема, а не от неговото решение. Със съзнателната разделителна линия, която Стоян Мирчев поставя между българските турци от една страна и българската държава от друга, той казва на средностатистическия избирател на Местан - „лидерът ви е прав“. С политическата си атака срещу модела ДПС, в който умело са вплетени кадри на бившият репресивен апарат на Държавна сигурност, Гроздан Караджов съобщава на българските мюсюлмани „не, ние няма да ви помогнем“.

Толкова страшни ли са промените?

Съвсем отделен е въпросът, че ГЕРБ в предходния мандат предложи промени в Наказателния кодекс, с които се искаше да отпадне давността на престъпленията, направени по политически причини, което засяга особено "Възродителния процес". Тогава опитът за внасяне на разкол в иначе крехкото равновесие на проядената от скандали коалиция, успя. Успя отново на гърба на българските турци.

Дали по-малко от година по-късно партията на Борисов ще бъде отново така убедена в тази си законодателна инициатива? Или ще повтори стъпките на БСП по времето на кабинета „Борисов“, когато социалистите страстно защитаваха залягането на текст в Изборния кодекс за агитация на майчин език, а когато сформираха кабинет с подкрепата на Местан, гласуваха против собствените си предложения, за да не понесат още един негатив?

Впрочем, нито заличаването на българските имена на мюсюлманите, нито регламентираната политическа агитация на език, различен от българския са толкова страшни. Второто дори е препоръка към законодателството ни от ОССЕ.

В някакъв смисъл подобни законови промени ще поставят началото на края на сенчестата игра със страховете на турското малцинство у нас. А само така може да започне разбиването на капсулирания около ДПС мюсюлмански електорат в България.