Думите на полската министър-председателка Беата Шидло след завръщането ѝ от срещата на върха на ЕС звучат като ехо от една съвсем различна реалност: "Това не е поражение, това е победа!", коментира тя. Ако за полското правителство "победа" означава да изгуби гласуването по важен въпрос срещу всички останали 27 държави от ЕС, то как ли тогава изглеждат пораженията му? При това резултатът 27:1 при преизбирането на Доналд Туск за председател на Европейския съвет срещу волята на Варшава изобщо не изчерпва размерите на щетите, които Полша понася в резултат на всичко това. След целия фарс шансовете на Полша да влияе в свой интерес върху решенията на ЕС драматично спаднаха.

Дори най-близкият съюзник на управляващите в Полша - унгарското правителство - излезе с позиция, която много внимателно спазва дипломатическия протокол, но иначе в подтекста си съдържа съмнението, че правителството във Варшава май не е много вменяемо. Дори ако пренебрегнем въпроса дали изборът на Туск е добър за ЕС или не, пак си остава тревогата, че правителството на една от големите страни-членки може толкова грешно да оценява съотношението на силите, а на всичкото отгоре и да се гордее с неспособността си да сглобява коалиции.

Отслабена е обаче не само позицията на Полша в ЕС – отслабен е целият Евросъюз. Да, останалите страни-членки не отстъпиха пред шантажа на Ярослав Качински, който по чисто вътрешнополитически причини се опита да увреди дееспособността на Общността. Но това не означава, че ЕС е удържал някаква победа. Още повече, че Варшава явно е решила да увеличи до възможния максимум щетите за Полша, а и за останалите. В пристъп на нещо като политически амок полският външен министър вече оповести, че страната му занапред ще води блокадна политика в ЕС. Ако Варшава наистина има такова намерение, в ЕС ще бъде открит още един фронт, който заплашва да разцепи Общността – и то в годината, която и без това може да се окаже съдбовна за единството на Европа. По ирония на съдбата полското правителство, което уж действа в името на своя национален интерес, всъщност върши черната работа за един чуждестранен режим, който в момента представлява най-голямата заплаха за Полша. Кремъл би трябвало да включи в списъка си за раздаване на ордени имената на Ярослав Качински и неговите хора.

Райнхард Везер, ФАЦ

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени!

Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main