Точно 70 години след убийството на няколкостотин евреи в полското градче Йедвабне, президентът на страната Бронислав Коморовски официално се извини за съучастието на негови сънародници в престъпленията по време на войната. Това предизвика ожесточена дискусия сред полското общество, което изглежда не е готово да приеме историческата истина.

Във всички полски учебници по история полската нация е представена единствено като жертва на окупацията и изтреблението. Фактът, че е имало и поляци, които са извършвали престъпления и са избивали невинни хора, се осъзнава от мнозинството като несъществена подробност и дори като лъжа. А излезлият наскоро филм "Послеслов", който разкрива неприятната историческа истина, свързана с Йедвабне, беше окачествен като "антиполски".

Нечовешки жестокости

Какво всъщност се е случило в Йедвабне? До средата на 1941 година в малкото източнополско градче живеят няколкостотин поляци от еврейски произход - повечето от тях са обитавали къщите, разположени край църквата, която днес носи името на Йоан Павел Втори. На 10 юли 1941-ва нееврейските жители на града изкарват всичките си еврейски съграждани на централния площад. Действали са по нареждане на Гестапо, но нито са били пряко контролирани, нито пък са били заплашвани с наказания в случай на неподчинение.

Хайката срещу евреите прераства в нечовешки жестокости: изнасилвания, брутални убийства чрез замеряне с камъни, кланета, бой с метални пръти. Изстъпленията продължават с часове. По-късно всички евреи са заключени в един обор, където ги изгарят живи. Къщите и имуществото им са разграбени. Няколко германски войници наблюдават ставащото отстрани и правят снимки за спомен.

Потулената истина

В продължение на десетилетия престъплението от 10 юли 1941 година е приписвано на германските окупатори. Едва през 2000 година истината излиза наяве - и поражда истински шок в Полша. При това станалото в Йедвабне не е единичен случай. В поне 23 населени места на същия строго католически регион на Полша през 1941 година е имало антисемитски погроми.

Факт е, че и до днес никой не е понесъл своята отговорност за престъплението в Йедвабне, нито за останалите подобни погроми. След войната в Източна Полша се стига до 63 доста повърхностни съдебни процеси, главно по обвинения за подкрепа на нацистките окупатори. По онова време полските историци са заети главно с разкриването на мъченическата роля на полския народ по време на Втората световна война. На фона на преживяното, това, разбира се, е оправдано. Само че по този начин истината за полските убийци остава дълго време потулена.

АГ, ДПА, ДЦ, ДР, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел