Кандидат с отхвърлена молба за убежище в Германия, 26-годишен палестинец, напада с нож хора в супермаркет в Хамбург и успява да убие един от тях. Други шестима човека са ранени тежко. Жертвите си нападателят е избрал на случаен принцип. Дори ножът, с който се е нахвърлил срещу тях, мъжът не е носел със себе си - взел го е от магазина, където се продават и кухненски ножове. Без съмнение това е зловещо деяние.

Днес вече е ясно: властите са знаели отдавна, че въпросното лице е психически лабилно, това първо; и второ - че през последните месеци младият мъж се е радикализирал, поради което той е бил под наблюдение от Службата за защита на конституцията (вътрешното разузнаване). И въпреки това той не е смятан за непосредствена заплаха, включително защото не е поддържал контакти с ислямистката сцена в Германия и дори е сътрудничел на властите, които - както обикновено - много трудно напредвали с набавянето на необходимите документи за неговото екстрадиране. В Службата за чужденците познават младежа като сговорчив и любезен, макар и видимо отчаян човек. Трябвало да бъде подложен на социалнопсихиатричен анализ, но това не е било направено. През април 2016 г., т.е. преди 15 месеца, вече има първи индикации за радикализация на младежа. Но тази информация стига до Службата за защита на конституцията чак в края на август същата година. След това минава още цяла една година, през която също нищо не се случва, преди мъжът да грабне нож от рафта на магазина и да се нахвърли с него върху нищо неподозиращи случайни хора. Всичко това е просто непоносимо.   

Проблемът е в преценката

На федерално ниво вече е създаден механизъм за по-ефективни действия спрямо лица, представляващи заплаха за обществото. В събота, ден след нападението с нож в Хамбург (тази последователност на събитията също ме тревожи), законът влезе в сила. Според него лицата, които биват класифицирани като потенциално опасни, ще бъдат екстрадирани по-бързо и ще могат да бъдат задържани по-дълго време. Пита се обаче какво ни дава всичко това, ако преценката на въпросното лице изначало е грешна и ако процедурите по екстрадирането от страната са твърде различни в отделните провинции. Да не забравяме и това, че минава твърде много време, докато от родната страна на лицето пристигнат необходимите документи. Законовата промяна на това положение е бавен и мъчителен процес. Но екстрадиранията са възможни въпреки това - и без въпросната документация.

Не бих искал да съм на мястото на хората, които всеки ден трябва да решават дали дадено лице представлява опасност или не. Но се затвърждава следната закономерност: най-вече млади мъже на възраст между 17 и 30 години, чиито молби за убежище са били отхвърлени, извършват подобни престъпления. Така беше в Ансбах, Фрайбург, Вюрцбург, Берлин, а сега и в Хамбург. Но е вярно и това, което каза вътрешният министър на провинция Долна Саксония: Щом не е имало никакви основания за класифицирането на този човек като потенциално опасен, не е имало основания и за неговото задържане. Защото в Германия важи принципът за невинен до доказване на противното.

Без излишно политизиране

На това място искам да призова за следното: темата за потенциално опасните ислямисти сред нас да става част от предизборната кампания. Политиката вече реагира, а експерти от всички партии съдействаха активно. Изглежда това, което липсва, са адекватните действия. Отговорностите сега са прекалено разпръснати, а съдействието между отделните органи върви твърде мудно. Често даже липсва разбирането за това, че всички тези нападения следват един общ образец, което изисква повишено внимание.

Няма да е също така лошо, ако всички страни разберат колко комплексен е всеки отделен случай. Защото в Хамбург очевидно има индикации за това, че нападението е извършено по-скоро от човек в състояние на амок, който е бил подложен на огромен психически натиск. А ислямистката връзка може да е била само претекст. Забележете - може да е била. Това не прави деянието по-малко лошо. Но пък показва колко трудна наистина е работата на властите да преценяват от кого произтича реална заплаха и кой само се представя за заплаха. Затова ще е добре властите да си свършат бързо работата, без темата да се вкарва в предизборната кампания. И без традиционните взаимни нападки на партиите. А политиката, вместо това, би могла да се ангажира с по-твърда подкрепа за работата на властите.