1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как реагират Балканите на кримската криза

Г. Дерменджиев (ЗЦ, ТП, ДВ)28 март 2014

Как гледат балканските държави на кризата около Крим? Докато България и Сърбия се оказаха "между два стола", Македония и Черна гора се надяват да извлекат конкретни ползи. Румъния пък се тревожи заради Приднестровието.

Снимка: picture-alliance/dpa

Ето как две германски издания - "Зюддойче Цайтунг" и "Телеполис", виждат Балканите на фона на политическото напрежение на североизток от тях:

За правителството в София кримският въпрос е доста деликатен, коментира наблюдателят на "Зюддойче Цайтунг" Флориан Хасел. Според него България е в момента "между два стола". От една страна тя е зависима от руските доставки на газ, от 700-те хиляди руски туристи годишно и от руските инвеститори. В същото време обаче страната спешно се нуждае от парите от еврофондовете.

Проектът Южен поток е другата конфликтна точка, в която се пресичат европейските и руските интереси, коментира на свой ред Франк Щир на страниците на "Телеполис". Той припомня, че докато от Брюксел искат замразяване на проекта, българската страна настоява за реализацията му. Нищо чудно тогава, че формулирането на българската позиция относно случващото се в Украйна отне неимоверно дълго време. В началото на март външният министър Вигенин си навлече гнева на съпартийците си, след като посети Киев, за да засвидетелства подкрепа за временното правителство. "Наясно ли е Вигенин какви последици може да има позицията му за България?", попита тогава депутатът от БСП Страхил Ангелов. Референдумът в Крим разбуни още повече духовете. Лидерът на БСП Сергей Станишев подхвана темата за етническите турци в България и заговори за една „хипотетична картина”, при която чрез подстрекателството на политически субект отвън би могло да се стигне до референдум и в Кърджалийска област.

Проблемът със зависимостта от Русия

Макар и със закъснение, България все пак излезе с официална позиция за кримския конфликт: страната не призна легитимността на референдума от 16 март и застана зад подписването на договора за асоцииране на Украйна към ЕС. Относно икономическите санкции спрямо Русия правителството многозначително замълча. Премиерът Орешарски индиректно загатна българската позиция, като заяви, че „не е голяма вероятността за широкомащабни санкции срещу Русия”. Подобна позиция не е изненада за никого - с оглед на факта, че България е почти изцяло зависима от руските доставки на природен газ. Страната внася от Русия и гориво за ядрената си електроцентрала.

Кадър от протест пред руското посолство в СофияСнимка: picture alliance/AP Photo

От препоръките на свикания от президента Плевнелиев Консултативен съвет за национална сигурност стана ясно, че за да се намали зависимостта от Русия, е нужно да се разработят залежите на газ в българската акватория на Черно море, както и да се подсигурят алтернативни доставчици на газ - две начинания, които в най-добрия случай ще отнемат години.

За разлика от България, северната ѝ съседка Румъния разполага със значителни залежи на нефт и газ. Освен това румънците са в много по-малка степен свързани с Русия - както в политически, така и в културен план, коментира "Зюддойче Цайтунг". От началото на украинската криза румънското правителство изпитва притеснения най-вече от евентуални действия на Москва в съседна Молдова. След като Молдова обяви независимост от Съветския съюз през 1990 година, Приднестровието се отцепи от новооснованата молдовска република с помощта на руските тайни служби и руската армия. Сега румънците се боят, че след присъединяването на Крим Путин може да реши да анексира и Приднестровието. Проведеният там референдум през 2006 година недвусмислено показа проруските настроения. Затова и Румъния подкрепя санкциите на ЕС срещу Русия, пише "Зюддойче Цайтунг".

А какво става на запад от България и Румъния?

Още с навлизането на руските специални части в Крим, сръбските националисти заявиха своята подкрепа. „Движението на четниците” на Милутин Малишич застана зад интересите на Русия и изпрати сръбски четници в Крим. „Нашата цел е в името на Сърбия да подкрепим руския народ и да предпазим Крим от лъжите на Запада”, заяви гръмко Малишич.

Маршът на националистите към Крим дойде в неподходящ момент за сръбското правителство. Не само поради факта, че четниците имат лошо име заради убийствата, изнасилванията и етническите гонения по време на войните в Босна и Косово. В момента Сърбия се опитва да поеме курс на сближаване с Европа - от януари насам се водят преговори за присъединяване към ЕС. На този фон е пределно ясно, че сегашното разпалване на националистически настроения създава ненужно напрежение. За Сърбия анексията на Крим е нож с две остриета, понеже в южната част на страната живее голямо албанско малцинство. Кметът на пограничния град Буяновац изказа на висок глас сръбските опасения: щом днес Москва анексира Крим, защо утре Албания и Косово „да не направят същото и да поискат присъединяване на Прешевската долина”.

Дилемата на Сърбия: със или срещу Москва?Снимка: Reuters

На сърбите обаче им се налага да замълчат по този въпрос, за да избегнат конфронтация с Кремъл. Сръбската хазна е почти празна и управниците се надяват на руски инвестиции. Наскоро премиерът Вучич беше в Москва, само че срещата му с Путин не доведе до никакви конкретни резултати. Сега на Вучич му се налага да търси помощ от Международния валутен фонд. Но МВФ е силно доминиран от САЩ, от което следва, че ако подкрепя Русия, Сърбия може да си създаде допълнителни трудности, пише "Зюддойче Цайтунг".

Надеждите на Македония и Черна гора

Украинската криза тревожи и Черна гора, която е известна като туристически рай за руснаците. Независимо от това (или може би тъкмо поради това) премиерът Мило Джуканович наскоро каза, че мисията на НАТО в Западните Балкани не бива да се смята за приключила. На пресконференция с генералния секретар на Алианса, Джуканович открито намекна, че Черна гора се надява да получи официална покана за присъединяване към НАТО. Това би могло да стане на следващата среща на върха на НАТО през септември в Уелс. И Македония се надява, че покрай руско-украинската криза ще успее по-бързо да влезе в НАТО. Скопие дори предложи модела "28 минус 1" - схема , по която да се заобиколи гръцкото вето заради спора за името.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ