Бразилският лидер Жаир Болсонаро посети Владимир Путин само дни преди началото на инвазията в Украйна. Президентът на Аржентина Алберто Фернандес също демонстрира голяма готовност за търговско сътрудничество с Русия.

Латинска Америка обаче бе силно изненадана от ескалацията на военния конфликт с Украйна. Реакциите бяха крайно различни - недвусмислено осъждане на Русия изразиха Колумбия, Чили и Гватемала, докато съюзниците на Москва Никарагуа, Куба и Венецуела показаха солидарност с руските действия. Трети – като Перу, Еквадор, Хондурас и Мексико пък просто призоваха за спиране на огъня и мирни преговори.

Пълен разнобой

Експертът по външна политика Хуан Габриел Токатлиян от университета в Буенос Айрес описва реакциите на страните в Латинска Америка като „драматичен разнобой“. Той коментира, че между държавите не е имало никакво съгласуване. Токатлиан посочва, че Организацията на американските държави, в която членуват 35 страни от Северна и Южна Америка, все пак е успяла да излезе с обща декларация, която обаче не е била подписана от Бразилия, Аржентина, Уругвай и Ямайка. 

Особено странна бе бразилската реакция. Болсонаро първоначално обяви „неутралност“. След това обаче вицепрезидентът Хамилтън Мурао осъди навлизането на Русия в Украйна и призова за военна помощ за Киев, а представителят на Бразилия в ООН каза, че Русия е „прекрачила червената линия“. До 3 март в страната цареше истински дипломатически хаос.

Болшинството страни в Латинска Америка подкрепиха резолюцията на Генералната асамблея на ООН, призоваваща за спиране на насилието в Украйна. Същевременно Боливия, Куба, Ел Салвадор и Никарагуа се въздържаха. Венецуела я разкритикува, но не можа да гласува, защото не плаща членски внос в ООН. 

Стари спомени и нови санкции

Междувременно в Латинска Америка се провеждат и редица демонстрации на хора, които подкрепят Украйна. Гледките от войната събудиха лоши спомени, включително и за американската инвазия в Панама. За повечето хора Русия е далечна и чужда страна, а популярността на Путин се ограничава до кръг от малобройна, но доста активна в социалните мрежи група от леви интелектуалци. 

Москва обаче остава стратегически важен партньор за Никарагуа, Куба и Венецуела. Кремъл помага на тези страни да омекотят ефекта от американските и европейски санкции. Венецуела, например, е почти изцяло зависима от вноса на пшеница от Русия. Затова регионът се опасява от санкциите срещу Русия.

Колумбия, която е партньор на НАТО, ги подкрепя, докато Мексико, внасящ 69% от торовете си от Русия, както и Бразилия, се противопоставят. Мексико е и противник на американското ембарго срещу Куба, въпреки че почти 90% от външната търговия на страната е обвързана със Съединените щати.

Тези реакции са отрезвяващи за Русия

Санкциите тегнат като Дамоклев меч и върху Ел Салвадор, който обяви биткойна за своя официална валута миналата година. Страната има намерение да издава и държавни облигации в криптовалута.

Издателят на „Latin America Risk Report“ Джеймс Бозуърт предупреди наскоро, че използването на руски пари във финансовия сектор може също да доведе до санкции.

Напоследък Русия показваше все по-силно присъствие в региона. Тя доставяше оръжия за Венецуела и организираше съвместни военни учения с нея, откри кореспондентски бюра на агенция „Спутник“ и на новинарския си канал РТ, доставяше ваксини по време на пандемията и отпускаше многомилионни заеми за Куба. Възможно е настоящите реакции в Латинска Америка да се окажат твърде отрезвяващи за Путин.

****

Вижте и тази галерия на ДВ: