1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как режимът на Асад печели от хуманитарните помощи

6 август 2021

Режимът на Асад печели от хуманитарните помощи двойно: чрез тях близки до властта бизнесмени трупат солидни печалби, а чрез присъствието на ООН в Дамаск правителството си осигурява международна легитимност.

Syrien Aleppo | Humanitäre Hilfe
Снимка: Juma Mohammad/IMAGESLIVE/ZUMA Wire/picture alliance

Турско-сирийският граничен пункт Баб ал-Хауа остава отворен и през него ще могат да продължат да преминават помощи за неконтролираните от режима на Асад региони. Така около три милиона души в управлявания предимно от ислямски милиции регион Идлиб ще могат да се снабдяват с най-необходимото. 

Това обаче не решава проблемите с доставките на хуманитарни помощи за Сирия - най-вече в контролираните от режима на Асад територии, където ООН и различни помощни организации също оказват подкрепа, на която разчитат милиони сирийци. Тъкмо там обаче ООН се оказва изправена пред сериозни проблеми, при това не от логистичен, а от политико-етичен характер.

Помощите всъщност помагат на Асад 

"Структурата на режима е твърде комплексна", казва експертът по сирийските въпроси Карстен Виланд. В интервю за ДВ той отбелязва, че близки до режима сирийски бизнесмени не само са натрупали състояние по време на войната, но и продължават да злоупотребяват с доставките на помощи, за да пълнят джобовете си. "Към изискванията, които режимът поставя пред хуманитарните организации, за да могат да работят в Сирия, спада и това, че значителен дял от помощите трябва да идва от сирийски търговци. И те делят печалбите си с режима." Според Виланд така хуманитарните помощи непряко са подпомогнали и укрепили правителството в Дамаск в годините на войната, т.е. заздравили са тъкмо този режим, който носи главната отговорност за разрухата и хуманитарната криза. 

Очевидно е, че режимът вижда в доставките своего рода оръжие, с което злоупотребява. Така например при поръчките той редовно е давал предимство на лоялните към него народностни групи и се е стремял да осуети снабдяването отвъд фронтовите линии. Ако разпределението на помощите на ООН потече единствено през Дамаск, може да се предположи, че режимът и по-нататък ще упражнява монопол спрямо онази част от населението, която живее под контрола на бунтовниците. Това би могло да отприщи нова бежанска вълна към Турция.

Недоимъкът расте

Кризата в Сирия се задълбочава. Според Световната програма по прехраната, на 12,4 милиона сирийци им е трудно да се прехранват - а това е с 4,5 милиона повече, отколкото преди година. А продължилата няколко месеца суша може да увеличи още повече недостига на храна. Помощните организации предупреждават: в Сирия може да се стигне до още по-голяма хуманитарна катастрофа.

Към това се добавя и фактът, че в страната остават все по-малко сирийци, работещи в медицинския сектор. Насилието, както и постоянните нападения срещу здравни заведения са принудили над 70 процента от медицинския персонал да напусне страната, се твърди в проучване на вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания (CSIS). Недостигът на персонал, както и ограничените възможности за обучение на нови лекари, медицински сестри, акушерки и други специализирани здравни работници изправя хуманитарната помощ пред сериозен проблем, се казва по-нататък в проучването.

Демонстрация на граничния пункт Баб ал-ХауаСнимка: Omar Haj Kadour/AFP

То сочи и, че само през 2018-а година в Сирия са били убити повече сътрудници на помощни организации, отколкото при който и да било друг конфликт от 20 години насам. На базата на тези данни Сирия се оказва страната, в която са загинали най-много хуманитарни помощници в световен мащаб. 

Опит за легитимация

Според Карстен Виланд, автор на току-що излязла книга за дилемата пред хуманитарната помощ в Сирия, всичко това показва едно: интересът на режима към хуманитарните доставки съвсем не е от хуманитарно естество, целта му е друга, а именно - чрез присъствието на организации на ООН на негова територия да се представи като равноправна част от международната общност. "Допускайки ООН на територията си и преговаряйки с нея за хуманитарен достъп, правителството в Дамаск си осигурява международна легитимност, докато големи части от собственото му население отдавна са му я отнели."

Помощите като бизнес модел

Режимът ясно съзнава, че за да постигне целта си, трябва най-малкото привидно да демонстрира хуманитарен ангажимент. Тъкмо затова през 2007-а година - т.е. още преди войната - създаде т.нар. Висша комисия по хуманитарните помощи, която раздава лицензи на национални помощни организации. За това колко важна е за режима тази комисия свидетелства изборът на личния ѝ състав - негов председател е Асма ал-Асад, съпругата на президента.

Режимът държи под контрол хуманитарните неправителствени организации, действащи на национално ниво. Надзорът не се дължи обаче само на политически причини. Става дума и за солидни финансови интереси: за да упражняват дейността си, помощните организации трябва да плащат такса на режима. Така хуманитарната помощ се превръща за режима в оправдан от закона "бизнес модел". 

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ