Украйна осъди руските военнослужещи Александър Александров и Евгений Ерофеев на 14 години затвор. Те бяха признати за виновни в престъпления, извършени на територията на Украйна. В Киев са убедени, че това открива пътя за размяна на двамата сътрудници на руските специални части срещу Надежда Савченко. Но както изглежда, за Москва това е твърде елементарна комбинация.

Случаят с Александров и Ерофеев е нагледна илюстрация на това как Русия се отнася към своите военнослужещи, попаднали в плен на чужда територия. Веднага след ареста им през май 2015 година, двамата руснаци заявиха, че са изпълнявали специална задача в Луганска област. Малко по-късно обаче роднините им се отрекоха от тях. А след това и колегите им. На официално ниво Русия също игнорира този процес. Че нали Александров и Ерофеев са доброволци? Какво общо може да имаме с тях? Сами са си виновни, че са попаднали в плен на украинците.

Руската логика

Александров и Ерофеев, които по-късно се отказаха от показанията си, се оказаха заложници на политиката, която провежда Путин в Донбас. За Русия не съществуват руски военнослужещи в Източна Украйна. При това нито в Украйна, нито на Запад има съмнения, че военните подразделения на Луганската и на Донецката народни републики бяха сформирани с активното участие на руски военни специалисти. Украйна многократно предоставяше очевидни и разбираеми за цял свят доказателства за присъствието на руски военнослужещи в Донбас. Но за Русия нищо и никой, дори и заловените с оръжие "доброволци" не представляват доказателство. По простата причина, че Кремъл не се интересува от тях. Той е готов да ги прати на война в чужда държава, но не е готов да ги защитава. В това число и пред съда.

Веднага след произнасянето на присъдата срещу Александров и Ерофеев, Надежда Савченко се обърна към министерството на правосъдието в Киев с молба за откриване на процедура за връщането ѝ в Украйна. По-нататъшната съдба на украинския военен пилот Савченко обаче зависи от един-единствен човек. А именно: от президента на Руската федерация Владимир Путин. И по-точно от това дали той е готов да размени двамата руски военнослужещи срещу Надежда Савченко.

Простата размяна обаче едва ли ще удовлетвори господаря на Кремъл. Защото Надежда Савченко е коз в пазарлъците му със Запада. Путин е готов да я размени само в пакет с други преференции. Възможните варианти са отмяна на западните санкции и възстановяването на правото на глас на Руската федерация в ПАСЕ.

Осъдените в Украйна руснаци всъщност са доказателство за участието на руски войници във войната в Донбас. Двамата са били задържани с оръжие в ръка на територията на украинската държава. Те са обвинени и в участие в убийството на украински войник. От гледна точка на здравия разум за Путин би било изгодно процесът да бъде приключен. Дори и само от съображения за собствената му репутация. Но има ли Путин нужда от това? Както изглежда, размяната на Надежда Савченко ще се осъществи само ако това е изгодно за господаря на Кремъл.

Путин отдавна прекрачи границата

Както процесът по делото срещу руските военнослужещи, така и абсурдните заплахи със сурова присъда за Савченко отдавна убедиха Запада в политическата подплънка на цялата история. Само че нито САЩ, нито ЕС не възприемат Савченко като нещо друго освен заложник в ръцете на Путин. В Украйна тя е символ на борбата, а в Русия я смятат за представител на "кървавата" хунта.

В процеса срещу Надежда Савченко руският президент отдавна прекрачи границата. Никой досега не си е позволявал да държи за заложник депутат на чужда държава и член на ПАСЕ. И господарят на Кремъл дълбоко се лъже, ако смята, че ще му се размине леко.

Задачата на Киев и на Запада е да убедят Путин да предаде Надежда Савченко колкото се може по-бързо в Украйна. Такова развитие на събитията би било и най-благоприятно за руския президент. Колкото по-бързо го стори, толкова повече се увеличават шансовете му да избегне международен трибунал. Светът може да приема много неща, но не и игнорирането на законите и общите правила на поведение.

Сергей Руденко е украински журналист и политически наблюдател. Веднъж седмично руската редакция на Дойче Веле публикува негови политически коментари.