Това научаваме от новото изследване "Демографско развитие на българските земи през Възраждането" за демографската политика на Османската империя, чийто автор е професорът по историческа демография в БАН Щелиан Щерионов. Ето още подробности за данните в това изследване:

През 19-ти век управниците на Османската империя, които търсят ноу-хау в Европа, откриват и демографската политика. Често тя е мудна, ненавременна и непоследователна. Общата цел е да се увеличи броят на поданиците на султана, твърди професор Щерионов. Множество източници от османските архиви и от излизащите в Истанбул вестници потвърждават тезата му. В изследването се цитират публикации на английски и френски пътешественици, посещавали империята през онези години, както и трудове на експерти по история на медицината в България.

Българско жито за Истанбул

Масовият глад, епидемиите от смъртоносни заразни болести и войните са бич за световното население през 18-ти и 19-ти век. Класически пример дава Ирландия. Вследствие на заболяване по картофите, които са основен източник на прехрана на острова, между 1848 г. и 1851 г. над половината от ирландците измират от глад. Голяма част от оцелелите емигрират към Америка и Австралия.

Масовият глад тормози и други страни, например Руската империя, а в края на 18 век той е една от причините за Френската революция. „В проучените източници за историята на Балканите и българските земи през 19 век няма нито едно свидетелство за повсеместен глад и гладна смърт сред населението. Единствените проблеми в тази сфера са свързани с лошото качество на храните и недохранването”, казва професор Щерионов. През десетилетията преди Освобождението българските земи са били една от икономически най-развитите области на империята. Нейната столица Истанбул се е изхранвала с българско жито, което било и един от основните експортни продукти във външната търговия на Османска Турция.

Историческата истина

Първата модерна за времето си болница в България е открита през 1837 г. в Шумен. Тя обслужва преди всичко турския военен гарнизон в града. Постепенно се създават болници в пристанищните градове и административните центрове. По нареждане от Истанбул за противодействие на епидемиите от силно заразни болести, по българските земи се изграждат карантинни служби, особено по пристанищата, в големите градове и пограничните райони на империята. До Освобождението са създадени 32 аптеки, на територията на днешна България функционират общо 15 болници, а в градовете практикуват между 120 и 150 дипломирани лекари.

„Това е историческата истина. Друг въпрос е доколко тя съответства на масовите представи на българите за Османската империя и нейното развитие. Но може би би трябвало да се променят именно тези представи”, казва професор Щелиан Щерионов. От публикуваните в изследването данни става ясно, че усилията на османските правителства дават конкретни положителни резултати. Сред тях е постепенното снижаване на смъртността по българските земи. Вероятно тя е по-ниска от аналогичните показатели за някои други страни като Русия например, където през 19-ти век средногодишната й стойност често достига и надминава 50 на 1000 души от населението - между шест и седем пъти над сегашните равнища в развитите държави.

Османската власт полага и усилия за увеличение на раждаемостта. Местните управи започват да преследват с цялата строгост на закона извършителите на детеубийства след раждане на дете от нежелан пол. Правителството насърчава браковете, като законово ограничава размерите на даваните при християните зестри и на традиционния откуп, плащан от женихите-мюсюлмани. Двукратно е намалена и продължителността на непродуктивната за брачните раждания военна служба в империята.

"Пълненето" на българските земи

Интересна и често несъвпадаща с вкоренените представи за османския период в българската история е и миграционната политика на Високата порта. Тя също е насочена към увеличаване на населението по българските земи. Много българи напускат селищата си след Руско-турската война през 1829 година. Заедно с това от северното Черноморие и Кавказ в империята се заселват прогонени от руснаците мюсюлмански народи. Османските власти ги заселват в стратегически за отбраната на империята райони в Северна България. Но известните с разбойничеството си кавказци след като плячкосват, каквото има, се насочват към други български области.

Същевременно Османската империя се опитва да привлича и християни за икономическото развитие на българските земи. За целта Високата порта сключва спогодба с Австрия за заселване в днешните български земи на хора от Трансилвания, на които са предоставени и стимули за включване в икономическия живот на империята.

 

Щелиан Щерионов, 2012: Демографско развитие на българските земи през Възраждането. Изд. "Фабер", Велико Търново