Извинявам се за израза, който ще използвам, но това е първото ми впечатление: стълбището смърди! Ако обаче човек превъзмогне това начално предизвикателство и се качи на третия етаж в западналата постройка в югендстил, ще попадне в същински рай. Само че рай на гласовете и настроенията, рай на хората и мненията, на ястията и слуховете. Това е раят на комуналките на проспект Лиговски № 3 в руската метрополия Санкт Петербург. Комуналното жилище обхваща целия етаж. От двете страни на 12-метровия коридор са разположени малки стаи - всяка от които с големина по 10 кв. м. В края на коридора са банята и тоалетната. И една кухня за всички: за 16 семейства, за мъже и жени, за стари и млади.

Коридорът е тъмен, мазилката по стените се лющи. Половината от крушките са изгорели. В края на коридора обаче се долавя лъч дневна светлина - от кухненския прозорец. Именно кухнята е командната централа и мозъкът на комуналката. Господар тук е Полина. Тя е родена тук и има доста привилегии. "Тук има ясна йерархия", обяснява тя, докато кърми бебето си. "Обитателите, които живеят най-дълго в това комунално жилище, имат и най-много права. Като мен. Те имат право на собствена маса в кухнята и едно ъгълче от печката."

Който иска да готви, чака на опашка

В кухнята са разположени пет маси и две печки. За 16 семейства! Който иска да готви, трябва да чака на опашка. Единствената пералня работи без прекъсване. От тоалетната излиза Евгений, приятелят на Полина. В едната си ръка държи розова тоалетна хартия, а в другата... бежова тоалетна дъска. Да, тук всяко семейство си има собствена тоалетна дъска. "Добре дошли! При нас границите между интимната сфера и общността се размиват", казва той. В този момент една жена минава по коридора по домашни пантофи. Разбирам, че е от Узбекистан, но така и не научавам имато ѝ. Повече от половината от 16-те семейства са от тази страна. Гастарбайтери, които в Русия печелят много повече, отколкото в родината си. Първоначално не искат да разговарят с мен. Но впоследствие се отпускат.

Полина обича да говори - много и открито. След пет минути вече ме кани в стаята си. Още на вратата ме посреща червенокосият котарак Йоашик. По-рано тук са живели още една мишка и едно папагалче. Настанявам се удобно на единственото канапе. Питам Полина защо живее тук с толкова много хора и толкова малко комфорт? "Защото е удобно и евтино. Ние плащаме една трета от това, което плащат хората за жилище в центъра. Освен това е уютно. Само дето узбеките стават все повече", казва тя. Узбекистанците и таджикистанците отдавна са неотделима част от ежедневието на Санкт Петербург. Работят като касиери в големите супермаркети, като таксиметрови шофьори и чистачи.

"Пилаф", казва узбекистанката по пантофи и ме кани да опитам традиционното ястие от родината й с ориз, агнешко и моркови. Вкусът е отличен. Ако обаче някой си мисли, че понякога обитателите на комуналката се хранят заедно, се лъже. Приготвените в общата кухня ястия се разнасят по отделните стаи. Някои от семействата дори се хранят на пода - поради липса на столове. Както и гостоприемното семейство от Узбекистан.

"Ние живеем в мир с всички", казва по-късно Полина и ме кани на кафе в нейната стая. И на час по "кухненска философия". "Избори за Думата ли? Хм, кога гласувах за последен път?", пита Полина. Евгений, който е настроен за по-задълбочен политически разговор, отвръща: "В началото на 2000 година". "А сега кого да изберем? Нямаме истинска опозиция със собствена програма, която да ни обещава по-добър живот", казва Евгений. Полина допълва, че една голяма страна като Русия така и така се нуждае от имперски ръководен стил с тоталитарни черти. "Който иска да промени това, рискува безредици. А аз не искам безредици", заявява тя.

Путин и "стабилното бъдеще на Русия"

"Много руснаци приемат този имперски стил с авторитарни черти, защото вярват, че така ще има спокойствие. Днешна Русия напомня на Съветския съюз от 1970-те години. Накрая икономиката ще колабира и ще започне нов живот. Но ние няма да го доживеем. Затова и не правим големи планове за бъдещето", признава Полина. Приятелят ѝ Евгений допълва: "Ние живеем тук и сега. Нищо не ни пречи да бъдем щастливи в тази страна. Разбира се, че Русия си има недостатъци. Но коя държава е изрядна?"

Владимир Путин си подсигурява одобрението на много хора като Полина и Евгений именно със стабилността в страната. Но колко дълго още? Покрай сегашната икономическа криза стабилното бъдеще на Русия става все по-несигурно. Цените растат, а заплатите намаляват. А комуналката? Тя остава. Тук хората намират своя пристан. Въпреки строгата йерархия. Или именно благодарение на нея?