"Прекарала съм целия си живот в този квартал. Но през тези години тук почти нищо не се е променило", казва Юлия, която отглежда сама трите си деца. 29-годишната жена живее в порутена панелка в Чертаново - един от крайните квартали на Москва. 

"Много московчани смятат, че Чертаново е квартал на наркозависими и бандити. Мислят, че тук е опасно. Тези страхове не са безпочвени. Но всъщност повечето жители на квартала искат да живеят по-добре. Градските власти обаче не правят почти нищо за подобряването на условията в тази част на града", казва Юлия.

Чертаново възниква през 1930-те като работнически квартал - за новооткритите тогава индустриални предприятия в южния край на руската столица. След разпада на Съветския съюз обаче много от тези заводи фалират и биват затворени, а хиляди остават без работа. Държавата е изправена пред купища проблеми и квартали като Чертаново остават на заден план. Покрай липсата на социални програми кварталът постепенно запада напълно. 

Бедност и разруха

Юлия живее с трите си деца в социално жилище в края на Чертаново. Тъй като има нисък процент инвалидност, тя получава социални помощи. "Тези пари са крайно недостатъчни. Налага се да работя допълнително, за да изкараме до края на месеца", казва младата жена.

Пред блока на Юлия има стара детска площадка. Целият асфалт пред нея е в дупки. Контейнерът за боклук е продънен и всичко пада на земята, разказва тя. Младата жена е информирала местната управа за всички тези недостатъци. От там обаче ѝ отговорили, че жалбата ѝ не била подадена по установения ред, затова и нямало да взимат отношение към нея. "А всъщност в нашия квартал има толкова много проблеми", оплаква се Юлия и разказва, че нощем пред блоковете вилнеят младежи, които редовно се карат, бият и крещят.  

На две спирки от дома на Юлия се намира "футуристичната" част на Чертаново, строена през 1970-те, която представлява нещо като малък град в града. Това трябвало да бъде гордостта на съветските специалисти по градоустройство. Този "малък град" е замислен така, че да предлага на жителите си всичко необходимо, без да се налага те да го напускат - кино, училище, гражданска служба, ресторанти, плувен басейн и библиотека. Днес обаче в района няма препитание, затова повечето жители работят в други части на Москва и са принудени да пътуват всеки ден. В тази част на Чертаново има множество пешеходни алеи и паркове. А колите тук са табу. Навремето за тях са били построени огромни подземни гаражи. От тях - с асансьори иил по стълбите - хората директно стигат до входовете на жилищата си. 

Пред един от блоковете са застанали група млади мъже. Те ремонтират фасадата. "Всички сме от Централна Азия - Киргизстан, Азербайджан, Таджикистан, Узбекистан", казва Навуз, който е от Узбекистан.

Повечето трудови мигранти в Русия са от бившите съветски републики. За тях има работа най-вече в строителството и в сектора на услугите. В Русия те получават по-високи заплати, отколкото в родните си страни. И именно това ги привлича. "Условията на труд обаче тук са лоши. Разрешителното за работа е скъпо, а полицията постоянно ни проверява документите. Нерядко дори ни плашат, че ще ни върнат обратно", разказва Навуз.

През 2015 година бе проведена реформа на миграционните закони, която трябваше да подобри положението на трудовите мигранти. Въведеното платено разрешително за работа целеше да извади тези хора от нелегалност, но сложната процедура и скъпите трудови визи обезсмислиха реформата. Много от трудовите мигранти не могат да си позволят легализацията и така попадат в черните списъци на руските миграционни власти. Но има и други проблеми, казва Навуз: "След като ремонтирах едно жилище, работодателят отказа да ми изплати договорената сума. Вместо това заплаши да ме докладва в полицията."

Трудовите мигранти се сблъскват и с други проблеми. Тъй като заплатите им не са особено високи, те не могат да си позволят нормални условия на живот. Навуз разказва, че е принуден да си дели едно жилище с 40 други работници от чужбина. "Спим натъпкани в една стая, мръсно е, има хлебарки", оплаква се той.

Най-големият проблем: сегрегацията

"Москва е град на мигранти. Почти всичките му жители някога са били мигранти", казва по този повод Олга Вендина, експертка по градоустройство в Географския институт на Руската академия на науките. В началото на 20 век населението на града е било малко над 1 милион души, 119 години по-късно в Москва живеят над 12 милиона души. "Засилващото се неравенство задълбочава и обществената сегрегация, което е най-голямото предизвикателство за града днес", обяснява Вендина.

Експертката припомня, че териториална сегрегация е имало и в бившия Съветски съюз: "Работниците се заселваха в квартали като Чертаново, за да са по-близо до фабриките. А по-образованите хора, представителите на интелигенцията, живееха в районите с университети и изследователски институти", посочва Вендина.

"Днес е точно обратното - не хората отиват да живеят близо до работата си, а тя отива при тях", продължава експертката. Много компании се настаниха в районите, където живеят по-високо образованите. Новите работни места в тези квартали само допълнително повишиха благосъстоянието на техните жители. И обратното - по-бедните квартали като Чертаново допълнително западнаха. А пропастта става все по-голяма. И Москва съвсем не е единственият град, изправен пред подобни проблеми.

"Сегрегацията е опасна, защото нарушава съжителството на хората в дадено населено място", обяснява Вендина. Съвременните урбанистични предизвикателства не могат да се решават индивидуално, а изискват общи усилия и солидарност на цялото общество. "Постсъветският човек е свикнал да прехвърля обществената отговорност на държавата. Така обаче се циментира съществуващата система", посочва изследователката. "Само ако се включим активно в развитието на града, можем да променим и него, и себе си", заключава Олга Вендина.