Финансовите последствия от ядрена катастрофа са толкова тежки, че на света няма застраховател, който е готов да ги поеме. И Германското застрахователно сдружение за ядрените реактори в Кьолн, покриващо щетите в японската централа Фукушима за около 50 милиона евро, няма да поеме никакви разходи над тази сума, казва управителният директор Дирк Харбрюкер. Защото при злополуки, предизвикани от земетресения или цунами, застрахователната компания не е длъжна да плаща:

"Ние по принцип участваме в рисковете за Япония. Само че както по отношение на стойността на инсталацията, така и на гражданската отговорност се изключват земетресенията, големите приливни вълни или изригванията на вулкани", казва Харбрюкер.

За какви суми може да става въпрос?

В кьолнското сдружение са се обединили германските застрахователи и презастрахователи, поемащи осигуровките на атомни инсталации. Съществува сложен регулаторен механизъм за покриване на щети в размер до 256 милиона евро, претърпени от трети страни. Компаниите, експлоатиращи ядрени електроцентрали, са отговорни от тази сума нагоре неограничено с цялата си собственост. Освен това съществува законово задължение за организиране на покриването на щетите. По този начин е създадена и един вид солидарна общност на четирите големи ядрени компании в Германия. Защото ако щетите са по-големи, а компанията се окаже неплатежоспособна, тогава на помощ се притичват останалите компании от ядрената енергетика. Те отговарят за щети до 2,5 милиарда евро.

"В Германия например държавата играе второстепенна роля и тя се задейства тогава, когато от застрахователите или енергоснабдителните дружества вече няма какво повече да се вземе", обяснява Харбрюкер.

В Германия досега не е имало щети по гражданската отговорност, за които да си струва да се говори, казва Харбрюкер. А по време на катастрофата в Чернобил не е имало подобни законови механизми:

"Тогава още съществуваше СССР. Там нямаше система за гражданската отговорност, каквато познаваме днес и централата не беше застрахована. Затова и щетите не бяха понесени нито от местните, нито от международните застрахователи. А в Германия преди много, много години веднъж изплатихме едно съвсем малко обезщетение в размер на 10-15 хиляди евро, даже вече не знаем точно за какво беше", казва управителният директор на Германското застрахователно сдружение за ядрените реактори в Кьолн.

Предварителна преценка на разходите - почти невъзможна

Макар и в Германия още да не е имало крупни ядрени инциденти, за приридозащитни организации като Greenpeace ядрената енергия си остава най-опасната форма за производство на електричество. Но не само това: ядрената енергия не е, както често се твърди, най-евтината енергия. В едно свое проучване организацията констатира, че използването на атомната енергия в Германия е струвала на гражданите на Федералната република от 1950 г. насам най-малко 200 милиарда държавни субсидии. Но и това още не е всичко, подчертава Тобиас Рийдл от Greenpeace:

"Ако се замислим, че силно радиоактивните ядрени отпадъци трябва да се складират за един милион години, е особено трудно да се правят преценки за разходите, които ни чакат. Само едно нещо е сигурно още от сега: тук са задават разходи, които ще трябва да бъдат понесени от всички".