Коментар на Татяна Ваксберг:

В нощта на втория тур само Маргарита Попова направи това, което се прави от нов президент - обърна се към посланиците, присъстващи в залата, и потвърди, че евроатлантическата ориентация на България е път, от който „няма да има отклонение“. Тя добави и това, че в лицето на новото българско президентство Европа ще вижда един „последователен, достоен и верен съюзник“. В този смисъл бяха почти 90 процента от посланията на вицепрезидента в изборната нощ.

Между другото

Подобни думи за външната ориентация на страната надали са достатъчни за една Европа, която точно в момента се бори да не изпадне в кома, но те са абсолютният минимум, без който не може да мине нито един новоизбран президент. В нашия случай обаче ги изрече вицепрезидентът и с това затвърди хипотезите, че именно Попова е носител на политическото в спечелилата двойка.

Що се отнася до президента, той отдели не повече от процент от времето си, за да говори за външната политика на страната, нищо че според конституцията тъкмо той ще представлява страната в международните отношения. В тези времеви рамки Плевнелиев заяви, че ще води ангажирана външна политика, базирана на националните интереси и отново обеща да не назначава за посланици агенти на бившата ДС.

Последното обещание щеше да е похвално, ако не беше компрометирано от аргумента, който Плевнелиев изтъкна след първия тур - че мрежите на ДС отдавна са приватизирани и вече не работят за българските национални интереси. От това изречение следва, че в миналото е съществувал някакъв момент, в който мрежите на ДС са работили за българските национални интереси.

Всъщност най-значителният принос на Плевнелиев към заявките му за външна политика и най-същественият му дългосрочен ангажимент към страната беше споменат почти между другото в рамките на изречение, посветено на „приоритетите в енергетиката“. В него той се обяви за „енергийна ефективност“, „енергийна независимост“ и „либерализацията на пазара на енергия“, така че „никой да не може повече да спре кранчето на България“. Последното е директна препратка към газовата криза отпреди две години и половина, когато Русия спря европейските доставки на газ през Украйна.

Кое е вътре и кое - вън?

Досега Плевнелиев не е заемал ясна и запомняща се позиция по въпросите за руската енергийна зависимост на България. За разлика от основния си опонент Ивайло Калфин, който от самото начало на кампанията твърдеше, че подкрепя проекта АЕЦ „Белене“, както и другите енергийни проекти на Русия на Балканите. В рамките на тази предизборна кампания Калфин така и не намери опонент, който да му противостои по този въпрос със същата вербална температура.

Инак, и двамата претенденти за президентския пост говориха съвсем за други неща в нощта на изборите. Калфин - за бедността, а Плевнелиев - за регионалното развитие, за гражданските организации и за реформите, които ще инициира в ни повече, ни по-малко четири области - здравеопазване, правосъдие, пенсионна система и образование. Все впечатляващи проекти, които са извън президентската институция. За разлика от външната политика, която е вътре.

Автор: Татяна Ваксберг, Редактор: Александър Андреев