Допинг-скандали на Тур дьо Франс, афери с рушвети във ФИФА, срамни договорки - скандалите в спорта нямат край. Лошото е, че те опорочават цялата идея на спорта. В паузата между Европейското първенство по футбол и Олимпиадата в Лондон ни заливат новини, за които имаме усещането, че вече сме ги чували и виждали: за ФИФА като "магазин на самообслужване" за почетния председател Хавеланж и неговия зет; за поредния допинг-скандал в обиколката на Франция и т.н.

В случая с колоездача Ланс Армстронг видяхме как забраняват на един лекар да упражнява професията си. Същият "заработвал" и в екипа на испански тенисисти и футболисти. Разбира се - професионалисти. И въпреки това не виждаме някой да се вълнува, липсват всякакви признаци на обществено възмущение!

Къде е спортсменският дух?

Това е доста удобно, но същевременно и много опасно! Непосредствено преди началото на Лондонската олимпиада имаме нужда от една спортна общественост, която не само да се окичва с хавайски венчета в националните цветове или да си купува олимпийско спално бельо, а и да потърси сметка от международните спортни съюзи. Колкото и наивно да звучи днес, но имаше времена, когато спортът беше почтено съревнование на човешкия дух, а не машина за пари.

Спомня ли си някой спортсменската проява на Олимпиадата в Берлин 1936 г. между афроамериканеца Джеси Оуенс и германската надежда за медали Карл Лудвиг "Луц" Лонг? Със сигурност от такива жестове не се интересува никой повече в големите спортни съюзи, които мислят само как да комерсиализират и корумпират допълнително спорта, превръщайки го в събитие, цирк, фарс.

Защо никой не желае да се възмути?

Колективното вдигане на рамене е шамар и в лицето на онези, които се опитват да променят нещо. Например журналистите, които все пак се пребориха да видят бял свят уличаващите доказателства в скандала с дългогодишния почетен председател на ФИФА Жоао Хавеланж. А допинг аферите на професионалния колоездач Ди Грегорио и Ланс Армстронг лъснаха благодарение на антидопинговите агенции на Франция и САЩ. Заради което веднага бяха намразени от спортните деятели.

От няколко дни знаем със сигурност, че шефът на ФИФА Сеп Блатер е знаел за милионите, раздавани под формата на подкупи. Затова и той би трябвало незабавно да подаде оставка, а медиите да настояват за това. Но нищо подобно не се случва. Затова и вече никой не се изненадва, когато гръмне поредната афера в световната футболна федерация. Или както доста оригинално формулира това списание "Шпигел": "Вече дори ни е трудно да се подразним!"

Тъкмо заради това обаче трябва призовем: спортни фенове, възмутете се!

АГ, ДПА, ДЦ, Шпигел, ЗЦ, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова