Ако някой се сдобие със световна слава, родният му дом по правило се превръща в място за поклонение, привличащо почитатели от цял свят. За разлика обаче от безспорното признание на родителските заслуги в случаите на известните деца, "обикновените" семейства, в които на децата се отделя повече внимание, се възприемат не като положителен пример, а като заплаха за равенството на шансовете. Поддръжниците на тази теза - предимно от левия спектър - смятат, че влиянието, упражнено върху децата в най-ранната им възраст, води впоследствие до установяването на големи различия, които по-късно трудно могат да се балансират. Някои деца могат да четат гладко още преди да са тръгнали на училище, докато други не са в състояние дори да говорят правилно. И често като "проблемни" в училище се определят тъкмо тези деца, които са напреднали. Ако някое е изостанало, напредналите трябва да го "изчакат". Така се възпитава чувството за общност, способността да се съобразяваш с другите, търпението - казват. Заради този подход обаче немалко деца изпитват сериозно разочарование, демотивираща скука, безсилие заради незачитането на способностите им.

Двата вида възпитание

Вината за това се стоварва без уговорки върху "свръхамбициозните" родители. Като че ли учението е нещо неприлично; нещо, което не подхожда на частното, а само на общественото пространство - училището. Или - не семейството, а държавата носи основната отговорност за децата, за да се заличат различията, дължащи се на произхода, и да се установи равенство на шансовете. Като при това се премълчава, че същият този подход означава "зачеркване" на ценното, индивидуално насърчаване в семейството, което би позволило на някой талант да се развие още в най-ранна възраст.

Както сочат данните - децата, посещавали детска градина, по-рядко прекъсват училище и принципно имат по-добри резултати от връстниците си, които са били възпитавани у дома. Същите данни обаче показват, че шансовете на посещавалите детска градина да се подредят сред най-високо платените, са по-ниски. При това за децата от семейства с по-добри финансови и лични възможности възпитанието извън дома би могло да бъде дори "вредно", констатират авторите на изследване, сравняващо плюсовете и минусите на двата вида възпитание.

Децата заслужават и времето, и усилията

В дългосрочен план времето и усилията, инвестирани в децата, особено когато са малки, винаги се изплащат, казва германският невробиолог Гералд Хютер. Във Великобритания пък педагожката Ноел Дженис-Нортън възбуди духовете със съвета си към родителите да поемат нещата в свои ръце и да контролират домашните работи. Уверението на целодневните училища, че ще облекчат родителите, се оказа илюзия, казва Дженис-Нортън: "Учителите са претоварени, стресирани, отегчени. Те имат по 30 деца в класа и всички те си имат някакви слабости, за които се изисква специален подход".

Факт е обаче, че на по-амбициозните родители често се гледа с недобро око. Децата от "добрите" семейства се възприемат не като пример, а като заплаха за прокламираните равни шансове. Вместо да се потърсят възможности как и по-слабите семейства да могат да подготвят в достатъчна степен децата си за живота, което противно на всички твърдения не е непременно въпрос на пари, а най-вече на личен ангажимент, се отправят евтини критики към родителите, ангажирани повече с развитието на децата си. Само че Моцарт надали щеше да стане това, което е, ако не бяха усилията, положени от родителите му.