В специализираната литература е пълно със сведения, че първородните деца по-често избират професиите с влияние и могат успешно да се налагат. За тях е по-лесно и поемането на отговорност, но тези свойства не са им присъщи по рождение - смята германският психолог Нико Розе. Той обяснява, че крайният ефект се дължи на възпитанието, получено от родителите - тъй като именно към първородните деца или тези, които нямат братя и сестри, често се отправят по-големи очаквания.

Първите са целеустремени, а вторите - креативни

Неговата теза се потвърждава и от психоложката от Оснабрюк Хайди Келер: "В рамките на проучванията си установяваме, че родителите възпитават първото дете по-съзнателно, а от второто нататък са по-спокойни. Което след това се отразява в живота им като възрастни."

По-спокойно отгледаните деца пък по правило са по-социални и свързани с другите. Докато първите са по-големи егоисти - покрай концентрацията на внимание върху тях. Историята предоставя достатъчно примери за първородни деца, стигнали до върховете - Бил Клинтън, Стив Форбс, Клинт Ийстууд, Саддам Хюсеин. Ангела Меркел също попада в този списък, а сред по-малките деца в семейството са например Мадона, Чарли Чаплин, Бил Гейтс - все креативни, свободни духове. Според психолога Франк Сълоуей второто дете обичайно е по-креативното, тъй като тепърва трябва да си извоюва роля в семейството - така да се каже трябва да търси нова ниша.

Борбата е безмилостно жестока...

Но защо всъщност децата искат да удовлетворят очакванията на родителите си? Признанието и вниманието са основен мотор за децата - казва консултантът Щефан Бранд. "Детето е в състояние да поема лидерски задачи и получава възнаграждение за това от родителите си. Като порасне същото това дете ще продължи да се стреми към привилегиите - материални и други", казва Бранд.

Психоложката Сузане Барг от Хамбург пък обръща внимание на средните деца. Според нея тези деца трябва най-много да се борят и да се подсигуряват от всички страни. След което в службата са под заплахата да бъдат възприемани като хора без позиция, при положение, че се стараят да изглеждат като балансьори в екипа.