От години жителите на Истанбул чакат под Босфора да бъде открит тунел, който да свързва европейската и азиатската част на турската метрополия. Сега преминаването на протока става по претоварените мостове или с кораби. Което може и да е романтично, но не и функционално. А още по-малко - бързо.

Промяната обаче вече чука на вратата - тунелът под Босфора е готов, а в началото на август беше извършено и първото пробно пътуване с новото метро, което отнема само няколко минути. Най-важният от всички поканени гости бе премиерът Реджеп Ердоган, който не пропусна случая да се похвали. "Това е проектът не на века, а на няколко столетия. Нашето правителство превърна в реалност една 150-годишна мечта на хората", каза Ердоган за новата транспортна връзка в четвъртия по големина град в света. Предстоят още няколко теста, след което през есента тунелът ще бъде пуснат в експлоатация.

Археолозите са му виновни

Жителите на Истанбул обаче ще повярват на това, когато го видят с очите си. Защото проблеми от различно естество съпътстват строежа още от самото му начало. Археологически находки неведнъж са спирали строителните работи, а в началото на 2011 година министър-председателят Ердоган открито нахока археолозите за това, че ненужно бавели строежа: "Първо бяха някакви исторически съдове, после гърнета, след това други някакви други неща и какво ли не още ... Нима всичко това е по-важно от хората?", попита тогава гневно турският премиер, който очевидно се изживява като мотор на модернизацията на страната, пише по този повод "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

Цитатът на Ердоган с гърнетата е показателен за водения археологически дебат, който кара Анкара да използва археологията като политическо оръжие. И да заплашва чуждeстранните екипи, работещи на разкопки в Турция с отнемане на лиценза. През 2010, например, турското Министерство на културата заяви, че ще замрази работата на всички германски археологически екипи в страната, докато Турция не си получи обратно сфинкс, който се реставрирал в Германия. Сфинксът в крайна сметка беше върнат, но заплахите не спряха: наскоро френски археолози загубиха два проекта заради измислени обвинения.

Науката остава на заден план

По-тревожното в случая са аргументите, криещи се зад политиката на заплахи на турското правителство, казва историкът Едхем Елдем. "Те нямат общо с науката, а са главно икономически и дори идеологически", подчертава ученият. За това говори и политическата оцветеност на дебата, тиражиран от турските медии. В него се откроява опитът чуждестранните археолози да бъдат представени като крадци на културно-историческите съкровища на страната.

Турското правителство гледа на археологията през призмата на печалбата, убеден е Елдем. Според него Анкара омаловажава значението на археологическите находки, интересувайки се само от постъпленията в хазната, а не от приноса за науката.

АГ, ФАЦ, ГХ, Е. Лилов/ Редактор: Б. Рачева