Коментар от Полина Паунова:

Как по-добре да започне една предизборна кампания в страна като България, където всичко е хем предпоследно, хем ново, хем си е старото? Разбира се, че с Изборния кодекс. Тема, която е достатъчно неразбираема за широката публика и която едновременно с това е като дъвка, която всеки може да разпъва, изговаряйки гръмки слова като справедливост, представителност и, разбира се, народна воля. А и какво друго може да се продаде на народа в една мразовита зима, в която след броени седмици избирателят ще отиде до урните със сметките си за ток и парно.

За подобен предизборен ход не се изисква особена политическа креативност. Точно обратното дори: задължително условие е цялостна липса на концепция и визия за това как (освен с лидерски чар, естествено) може да бъде спечелен гласоподавателят. Затова и ходът на ГЕРБ да вкара в обществения дневен ред темата за мажоритарния вот говори за едно: паника в управляващата партия. Особено на фона на обясненията ѝ отпреди Коледните празници, че този въпрос ще бъде решаван от следващ състав на парламента.

Хронологията

Тъкмо когато разбудилата се след много празнични дни държава забрави за безумието „мажоритарни избори” точно толкова бързо, колкото го припозна на референдума, от партията на Борисов решиха да обвържат целия политически дебат с народната воля - нищо, че тя вече бе спряла да вълнува дори самия народ.

Още преди старта на комично краткия нов сезон на парламента, който ще приключи буквално до дни заради прищявката на Борисов да подаде оставка, без някой да я е искал, от партията му изведнъж се сетиха, че точно сега е моментът за изборни промени. И удобно забравиха собствените си обяснения за краткия живот на Народното събрание и международните стандарти за приемане на изборно законодателство. Последваха два дни изявления за волята на избирателите да гласуват за личности и прочие патетични обяснения, които очаквано срещнаха отпора на всички останали партии. И така възникна поредната комична ситуация.

Оказа се, че почти всички формации в парламента са за „някаква“ промяна на изборния закон, която да отговори на обществените очаквания. Но всички те (без ГЕРБ) твърдят, че времето не стига за подобна промяна. И са прави. Всъщност това мислят и в ГЕРБ, но го казват твърде завоалирано и неразбираемо за широката публика - например с обясненията, че прерайонирането на страната може да се извърши не от парламента, а от държавния глава. Подобна идея, естествено, е смехотворна и само показва желанието на Борисов и компания да се окичат с титлата „удовлетворители на суверена“. И, както често се получава, да не понесат никаква отговорност. Както и да го погледнем - депутатите ще работят още не повече от три седмици, което прави дълбочинна реформа в тази посока не просто невъзможна, а и немислима.

Игра на невъзможности

Именно това е причината, поради която представителите на ГЕРБ се разбързаха да въвеждат резултатите от референдума на Слави Трифонов. Защото знаят, че няма как да се случи. По същия модел БСП твърдят, че биха подкрепили „избор на личности“, а БДЦ и АБВ, които нямат почти никакви шансове за влизане в следващия парламент, направиха опит да посочат именно допитването като основание за запазване на сегашното Народно събрание.

Така че изводът е следният: всички много искат мажоритарна избирателна система, но, уви, за нейното приемане няма време. Щом се ориентираха в тази ситуация, от ГЕРБ решиха да се представят като най-добри сред добрите и започнаха да уверяват, че въпреки всичко тя може да бъде въведена.

Именно това е в основата на шизофреничната позиция на управляващата партия, чиито представители наричат „популизъм“ исканията на останалите - следващ парламент да предприема промени в Изборния кодекс. На този фон от ГЕРБ отказват да коментират как сега вотът срещу референдума е популизъм, след като само преди месеци премиерът Борисов обясняваше, че гласуването на самия референдум от депутатите било популизъм.

Кой да угоди повече на народа

Впрочем, тази добре стикована между партиите игра на тема кой повече да угоди на народа е силно показателна за хода на цялата предстояща кампания. В нея едните ще наричат другите популисти, служейки си с изцяло популистки аргументи. С други думи: популизмът ще бъде разобличаван от популисти. А популистите ще спорят със себеподобни кой се опитва да се хареса повече на населението.

Ето защо Изборният кодекс бе най-добрият старт на предизборната кампания. Той е неразбираем и същевременно представлява изпитан метод, с който на безкрайно изнервения гласоподавател се обещава промяна и справедливост. Избирателят пък изобщо не се вълнува от детайлите. Той иска само да чуе, че мразените от него ще бъдат наказани.

С действията си от последните дни ГЕРБ зададе тона на цялата предизборна кампания. А той гласи: на популизма да отговорим с още повече популизъм. Подобни политически ходове предвещават, че и в тази кампания избирателят няма да чуе истината. И ще избира между лъжи, в които дори не може да вникне. А това пък означава, че следващата власт, която и да е тя, също ще трябва стриктно да се придържа към популизма. Ако иска да се задържи.