Всеки политик има правото да определя сам медийното си поведение. Няма нищо лошо в това, че канцлерката тези дни постоянно дава интервюта за всякакви женски и илюстровани списания. Когато обаче тя постоянно избягва среща с основния си политически конкурент, би трябвало да можем да й зададем въпроса дали взема избирателите насериозно. Да се изтъкват аргументи в интервю е едно, съвсем друго е обаче да се отстояват позиции в дискусии с противник.

Страх или добре премислена стратегия?

Тъкмо в такива дискусии избирателите могат да добият представа за политическите позиции и разбирания на кандидатите и въз основа на това да вземат своето решение за кого да гласуват. След като се дърпа от участие в такива дискусии, Ангела Меркел изглежда сякаш се страхува от тях. При това истинската причина за неучастието й е не страхът, а нещо значително по-лошо: отказът е част от една целенасочено преследвана стратегия за приспиване на избирателите.

Тъй като привържениците и на други партии харесват Меркел като канцлерка, нейната Християндемократическа партия се надява, че много от тях в изборния ден ще си останат у дома, без да гласуват. Ако обаче предизборната борба се натовари със сериозни и важни съдържания, основните политически предпочитания на тези избиратели могат да натежат и те да гласуват по обичайния за тях начин. В крайна сметка, на изборните бюлетини са написани имената на партиите, а не на кандидатите за канцлер.

На предвидената за четвъртък телевизионна дискусия Меркел искаше да прати своя заместник в партията - Кристиян Вулф. Той обаче не е кандидат за канцлер, нито за каквото и да било друго в момента. Вулф е министър-председател на провинция Долна Саксония. Затова кандидат-канцлерът на социалдемократите Франк-Валтер Щайнмайер отказа да участва в дискусия с политик на регионално ниво.

Парламентарни или "канцлерски" избори?

В името на избирателите обаче Щайнмайер щеше да постъпи по-правилно, ако беше участвал в диспута, вместо да залага на театралния ефект. По същите причини провалът на друга дискусия, предвидена за понеделник, е факт, който говори лошо за демокрацията в Германия, включително и за шефовете на телевизиите, които не допуснаха кандидат-канцлерите на по-малките партии до основния телевизионен дуел между Меркел и Щайнмайер. При това изборите на 27 септември не са за канцлер, а за парламент.