Днес в Аржентина се развиват събития, които нямат нищо общо с върховенството на закона. Един прокурор, който разследва най-голямото покушение в историята на страната, е намерен застрелян. Президентката на страната дори не изчаква резултатите от следствието, а веднага излиза със собствена версия. Първо заявява, че било самоубийство, после започва да говори за убийство, извършено от тайните служби. Цял месец по-късно правосъдието още не може да разбере как точно е загинал прокурорът, но въз основа на неговите разследвания възнамерява да повдигне обвинение срещу президентката - заради възпрепятстване на съдебната система. Правителството отвръща с обвинението, че срещу него се върши „правосъден пуч”. Хората протестират, защото са убедени, че случаят никога няма да бъде разнищен.

На дъното

Аржентина, една латиноамериканска страна, която винаги се е гордеела с европейските си традиции, с този скандал достигна дъното. Кристина Кирхнер се нарежда в дългата редица аржентински президенти, които изпразниха от съдържание публичните институции. Да правиш политика в Аржентина вече изобщо не означава да търсиш най-добрите решения за общото благо. Политиката се изроди в един гигантски бизнес, чрез който властовите клики се обогатяват, злоупотребяват със законите и държат администрацията в примката на корупцията. Медиите пък или са поставени под контрол, или са подложени на преследване. След края на военната диктатура аржентинците на няколко пъти избираха неподходящи лидери, така че днес злоупотребата с власт и шуробаджанащината са се просмукали в цялата федерална система.

Трагичното е в това, че някога Аржентина беше процъфтяваща страна. Преди 100 години тя се нареждаше сред най-богатите в света, елегантните квартали на Буенос Айрес и до днес свидетелстват за благоденствието и високата култура на онези времена. Петрол, газ, земеделски земи в изобилие, голям експорт на аграрни продукти, добре образована средна класа и добре развита промишленост - всичко това и днес би трябвало да е предостатъчно, за да се осигури добър живот на 40-те милиона аржентинци. Но лошото държавно управление непрекъснато задушава развитието на страната. При управлението на Кирхнер инфлацията достигна 40% (правителството го отрича, но хората го усещат на гърба си), а президентката търси спасение в ограничаване на вноса и контрол над капиталовите потоци. Ала в епохата на отвореното световно стопанство такива мерки са направо самоубийствени.

Аржентинците, които още не са изнесли парите си зад граница, напоследък масово купуват нови автомобили, търсейки начин да се спасят от обезценяването на валутата. На черния пазар процъфтява търговията с твърди валути като долара и еврото. Бедняшките квартали в големите градове непрекъснато растат, нараства и престъпността. Днес аржентинците подсигуряват къщите и апартаментите си с решетки - като истински затвори. В новините доминират отвличанията, нападенията и убийствата. След като наскоро полицейските сили обявиха стачка, само за няколко дни бяха разграбени цели търговски квартали. А когато през лятото температурите се качат много, токът спира за цели дни, дори в столицата.

Мнозина аржентинци, особено по-високо образованите, обвиняват за всичко това „Кристина” - хората в страната масово използват само малкото име на президентката. Да, тя сигурно носи вина, защото по време на семейното управление на Кирхнерови (преди нея президент беше вече покойният ѝ съпруг) икономиката на Аржентина беше поставена под автократично и планово управление. Местната валута галопиращо се обезценява и това води до тежки социални последици, но вместо да спре печатницата за пари, правителството принуждава търговците да замразяват цените на определени хранителни стоки. И вместо да реши проблема с дълга, който притиска страната вече от 14 години, правителството насъсква хората срещу „фондовете-грабители” и взима пари назаем от Китай.

Как се стигна дотук?

Корените на днешния упадък са дълбоки. Писателят Марио Варгас Льоса наскоро го формулира така: „Един ден Аржентина внезапно беше съборена от перонистката треска”. И наистина, доминацията на това политическо мислене, което залага на одържавяване, протекционизъм, преразпределение и национализъм, през последните десетилетия навреди на страната много повече, отколкото всички други недъзи на аржентинското общество, основният сред които безспорно е пълното безразличие към обедняването на долната прослойка. Кирхнер непрекъснато се представя за съюзничка на венецуелския социалист Уго Чавес и неговите кубински приятели, макар че, в сравнение с нея, Чавес всъщност съсипа своята страна много по-бързо и много по-основно.

Новият президент, когото аржентинците ще избират през октомври, навярно също ще бъде перонист. Аржентина се намира на 10 000 километра от Европа, но това не означава, че съдбата ѝ не ни интересува. Защото левичарският популизъм, който доведе до катастрофа не само Аржентина, но и други латиноамерикански страни, напоследък намира все повече подкрепа и в Европа - виж Испания и Гърция.

Николас Бусе, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени, Copyright Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main