Един стенопис в основното училище буди истински ужас. Картината се нарича „Наказание за пропуснати молитви” и показва труповете на две момиченца. Първото, усърдно в молитвите, е положено нежно върху килим от зелени листа и грее в истинско сияние. Трупът на второто момиченце, мързеливо в молитвите, е обгорен, обезобразен и потънал в кръв, а около него се увива змия.

Децата в училището ме разпитват за рая и ада. Разказват ми и онова, което са научили от учителите си за преизподнята. При това не в часовете по религия, а по предмети като математика и изкуство. Мнозина педагози в Йордания непрекъснато се оплакват, че децата в детските градини и в училищата са подложени на безмилостна религиозна индоктринация. Че непрекъснато ги занимават с въпросите за греха и наказанието, вместо да ги учат на изкуство, музика, логика, наука. Че в занималните и класните стаи се говори най-вече за джихад и за муджахедини, за живота в отвъдния свят и за дълга на мюсюлманите да разпространяват вярата си по света.

"Науката води до повече разводи и повече наркотици"

Арабските деца учат за „Наказанието на грешниците в гроба”, за пъкъла и задгробния живот, но не знаят нищо за правото и законите в този свят. Непрекъснато ги занимават с добродетелите на жената, която трябва да се подчинява на мъжа - а за жената като човешко същество никой не обелва и дума. На един семинар в Аман експертите установиха, че в учебниците повечето жени са показани със забрадки, а за християнството не се споменава нито дума. Педагожката Далал Салама обръща внимание на едно подмолно послание, което се внушава на децата: съвместният живот в мир е добродетел на мюсюлманина, а един добър мюсюлманин никога не причинява зло на друг мюсюлманин. И още: "всички мюсюлмани обичат другите мюсюлмани, опазват тяхното имущество и не им вредят с думи и дела”.

Д-р Докан Обайдат взима под лупа учебниците по обща култура. В урока за „модерните естествени науки”, например, децата научават, че науката носи известна полза за селското стопанство, но иначе само създава безредици, съсипва цели цивилизации, насърчава секуларизацията и материализма и води до възникването на огромни анонимни градове. Според учебния план, науката отчуждавала хората от богослужението, от религията, от семейството и природата, от честта, любовта и приятелството: „Науката води до повече разводи, повече наркотици и съсипване на природата”.

„Ислямистите вече от десетилетия държат контрола над Министерството на образованието и провеждат ислямизация на учебните планове”, твърди експертът Хосни Айеш. Според него ислямизацията вече е навлязла и в научни специалности като физика, биология и химия. В училище всички часове започват с цитати от Корана или от пророка Мохамед, а по този начин се гради пряка връзка между изучаваните предмети и религията, пояснява той. А поетесата Зулейка Абу Риша пише следното за един учебник по религия за 10-ти клас: „На децата се казва, че трябва да грабнат оръжие срещу друговерците. За какво толерантно общество и за какъв толерантен ислям можем да говорим, след като учебникът занимава децата само с битки, с наказание на неверниците, с джихад, със справедливо пролята кръв, с принудителна смяна на религията, ако искаш да останеш жив… За задължителните молитви пък изобщо да не говорим”.

Тревожно е положението и с квалификацията на учителите - независимо дали става дума за естествени науки, религия или арабски език. Много често преподавателите се проявяват като хора с психологически и социални комплекси, които не умеят да обучават и възпитават децата. И затова самите учители спешно се нуждаят от обучение и квалификация. От радикална промяна се нуждаят и учебните планове, да не говорим за остарелите методи на обучение. Мнозина наблюдатели твърдят, че учебните планове са просмукани от идеите на „Ислямска държава”, от архаични възгледи, суеверия, метафизика и ксенофобия. За да се излезе от тази ситуация, спешно трябва да се предприемат няколко мерки:

Какво трябва да се направи

Първо, всички учебници да бъдат пренаписани и да се приведат в съзвучие с модерните педагогически методи и учебното съдържание в развитите страни. Децата трябва да получават за исляма и за ценностите на хуманизма такава информация, която не ги вкарва във вътрешни конфликти и объркване. В училище религията трябва да се третира просто като част от всекидневието ни, тя не бива да създава фон за страшни и заплашителни поуки от сферата на метафизичните спекулации, за каквито децата изобщо не са интелектуално подготвени. Педагозите са длъжни да използват методите на науката и да въведат в обучението инструментите на критиката, анализа, аргументацията, логиката и философията.

Второ, учителите трябва да се подбират по най-строги критерии. Това важи с особена сила за началното училище. Нужно е още да се подобрят условията на труд, заплащането и социалната подсигуреност на учителите, за да им се гарантира спокойствие във всекидневната им отговорна работа.

И трето, необходима е законова рамка. Онези учители, които нарушават професионалните принципи, които не изпълняват изискванията или пък облъчват учениците си с неистини, за да ги приобщят към определена идеология, би трябвало да понесат съответната отговорност. Защото който заразява мозъците на децата, всъщност заразява цялата нация. И взривява бъдещето ни.