На 16 юли 1945 г. е взривена първата атомна бомба - на военен полигон в американския щат Ню Мексико в 5:29:45 ч. местно време е извършен първият ядрен опит, т.нар. "Тринити-тест". Тъй като дотогава атомната експлозия е непозната, американските военни са искали да изпробват последиците от ядрения взрив.

Изследователски екип под ръководството на Робърт Опенхаймер и генерал Лесли Гровс започва работа над бомбата през декември 1941 година. Проектът получава кодовото име "Манхатън". Изпробваното три години и половина по-късно устройство е плутониево от имплозивен тип - делящият се плутоний е обвит с няколко слоя експлозиви. Взривяването им притиска плутония и поставя началото на верижна реакция.

"Първичният ядрен взрив"

Тестът е бил насрочен за 4 часа сутринта на 16 юли 1945 година. Но лошите атмосферни условия го забавят - непосредствено преди да бъде взривено, устройството е монтирано на върха на 30-метрова стоманена кула. Няколко дни преди това мълния улучва и взривява конвенционална бомба, с която е упражняван предстоящия ядрен взрив.

В два часа през нощта участниците в теста се настаняват в командния център, който се намира само на 15 километра от т.нар. "точка нула". Лошото време обаче забавя началото на теста с час и половина. Когато копчето е натиснато, резултатът надхвърля всички очаквания: мощността е 20 килотона ТНТ (тринитротолуол), а светлината от експлозията се вижда от почти 300 километра разстояние. Гигантската ядрена гъба се издига на височина 12 километра от земята. Експлозията изравя кратер в земята с размери три метра на дълбочина и 330 метра на широчина. В радиус от километър и половина бомбата убива всякакъв живот.

По-късно един от участващите в опита учени ще възкликне: "Присъствал съм на още много други опити, включително с първата водородна бомба, но нищо не може да се сравни с този първи тест - първичния ядрен взрив".

Оттделената топлина при взрива е била толкова висока, че на мястото на т.нар. "точка нула" се е стопила пясъчната почва, образувайки един вид изкуствено стъкло - коричка с маслинов цвят, наречена тринитит. Тя е слабо радиоактивна и части от нея и до днес се продават и препродават в интернет.

Краят на началото

Три седмици по-късно американците хвърлят две такива бомби над Хирошима и Нагасаки - съответно на 6 и на 9 август 1945 година. Както и се е очаквало, това поставя края на Втората световна война, но цената е твърде висока - при бомбардировките загиват 200 хиляди души, 90 процента от Хирошима и Нагасаки са изравнени със земята, а 98 на сто от жителите на двете селища загиват - непосредствено след бомбардировките или по-късно вследствие на причинените щети от тях.

Радиоактивното излъчване заразява подпочвените води и почвата. Години след бомбардировките продължават да се заразяват и да умират много хора, а в Хирошима и до днес делът на болните от левкемия е по-висок, отколкото в останалите райони на Япония.

Атомната бомба свършва своята работа - тя слага край на войната в полза на съюзниците. След това обаче са взривени още много атомни бомби - само на атола Бикини, част от Маршаловите острови, САЩ извършват над 20 ядрени опита. С началото на Студената война започва надпревара във въоръжаването, в която ядреното оръжие играе водеща роля. Преди четвърт век приключва Студената война, но с това съвсем не приключва ерата на ядрените оръжия. Днес 11 страни притежават ядрено оръжие или са подозирани, че притежават такова. Казано иначе: това, което започва преди 70 години в пустинята на Ню Мексико, продължава и до днес.