Отчетът на комисията се разпростира върху цели 2000 страници. Тази книга, по-дебела и от тухла, в момента е най-големият бестселър в исландските книжарници. Всички искат да разберат как точно можа да се стигне до тази национална драма. На пресконференция в Рейкявик председателят на разследващата комисия Пал Хрейнсон заяви:

"Бившият министър-председател и министърът на финансите и икономиката са разполагали своевременно с необходимата информация. Те трябваше да реагират, за да предотвратят задаващата се беда. На първо място - като поставят граници на банките. Само че те не направиха нищо."

Банки за приятели и сподвижници

Отговорни за колапса на исландските банки са няколко важни фигури от консервативната Партия на независимостта, която с незначителни изключения управлява Исландия непрекъснато от независимостта на страната през 1944 до днес.

Като главен виновник обаче се посочва Давид Одсон. През 1991 той стана председател на управляващата партия и министър-председател на Исландия и остана на власт повече от 13 години с различни коалиции. Одсон насърчава приватизацията на банките и разпродажбата им на сподвижници и приятели на Партията на независимостта. Банковата система се разраства дотолкова, че става десет пъти по-голяма от народното стопанство. Членът на разследващата комисия Сигридур Бенедиктсдотир казва:

"Главната причина за провала на банките беше огромното им разрастване и размерите им в момента на финансовия срив. Само за седем години трите най-големи банки се бяха разрастнали двайсет пъти."

През 2004 Одсон предаде властта на своя дългогодишен довереник Геир Хаарде и стана за една година външен министър. Година по-късно той обяви, че се оттегля от политиката - и бе назначен за директор на Централната банка.

"Вина" - непозната дума за Одсон

С избухването на финансовата криза през есента на 2008 Одсон бе подложен на остра критика, но отказа да подаде оставка. Той удържа дори на бурните улични протести и падането на правителството и бе свален едва през февруари 2009. Малко по-късно той държа една публична реч, в която сравни отстраняването си с разпъването на Исус Христос на кръста. Американското списание "Тайм" нарежда Давид Одсон в списъка на 25-те лица, носещи най-голяма отговорност за световната финансова криза.