Джон Д. Рокфелер е бил необикновен човек - необикновено твърд към себе си и към всички други. С най-груби методи той успява да концентрира разпокъсаната петролна индустрия на САЩ в едни ръце - своите собствени. Така неговата компания "Стандард Ойл" се сдобива с 90 процента от петролното производство в страната. Много бизнесмени изгубват своите фирми, много хора остават без работа, а Рокфелер става най-богатия човек на своето време.

Създатели или разрушители? Или и двете?

Човекът може да е бил необикновен, но не й историята му. Тя се повтаря и се е повтаряла винаги, когато става дума за натрупването на голямо богатство. Според икономиста Джозеф Шумпетър големите предприемачи са създатели и разрушители едновременно. Те създават един пазар, една империя, но разрушават всичко, което се изпречи по пътя им. Едва след като натрупат милиарди, те си позволяват да разкрият и симпатичната си страна: създават големи фондации, опитват се да помогнат на хиляди, дори на милиони хора.

Когато направят големите пари, предприемачите, и още повече техните наследници, смятат, че туй е напълно заслужено; това е доказателството за огромните им усилия, за техния късмет и превъзходство. Накрая излиза едва ли не така, че милиардерът подарява нещо на хората. За бруталната битка, предшестваща издигането на върха, вече почти не се говори.

Съвсем не е далеч времето, когато Бил Гейтс, най-големият дарител в историята на човечеството, беше най-омразният човек в своя бранш и отвъд него. Първо той разчекна IBM, след което благодарение на Windows зае почти монополно положение на световния пазар за компютърни програми. Конкуренцията не спираше да се оплаква, пред медиите и пред различни съдилища, но когато наистина бяха взети конкретни мерки, Гейтс беше вече най-богатият човек на света.

Без фалшиво страхопочитание, моля!

Със същата последователност той създаде след това своята фондация, която се бори срещу епидемиите и бедността в Африка. Впрочем Гейтс винаги е казвал, че ще дари 95 процента от парите си. Децата му имали достатъчно стартови предимства, така че трябвало сами да направят кариера и да спечелят богатство. И в това отношение той несъмнено изпреварва повечето от своите приятели милиардери.

Завладяването на пазари, спечелването на огромно богатство не е лесна работа. Забележително е обаче колко бързо успехът заглушава всякаква критика и морални възражения. Благодарение на този факт мнозина предприемачи развиват съзнанието, че са благодатели на обществото; защо тогава, например, да плащат тия огромни данъци? Затова обществото, от своя старана, трябва да развие съвсем обективно и честно отношение към милиардерите и икономическите босове: отношение, белязано от уважение към постиженията им, но не и от фалшиво страхопочитание или дори фалшив морал.