През ноември 1989 година въпросът въобще не е бил за или против обединението на Германия. Въпросът е стоял другояче - или ще се обединява Германия, или ще се стигне до война - ядрена война. Това е доверил съветският външен министър по онова време Едуард Шеварнадзе години по-късно пред бившия държавен секретар във външното министерство на Германия по времето на канцлера Кол - Петер Бьониш.

Залезът на една империя

Въпросът е - защо Горбачов и неговите хора не направиха нищо, за да спрат този ход на събитията? Те са знаели, че без двайсетте елитни съветски дивизии в ГДР повече не е било възможно да бъде поддържан Съветският райх. А защо нямаше събития по модела на Унгария през 1956 или Чехословакия през 1968 година? Отговорът е прост - времената бяха станали други.

През 1982 година Горбачов беше въведен от протежето си Андропов в Политбюро с идеята да спаси империята, която обаче вече не можеше да бъде спасена. По думите на Горбачов "Афганистан остава кървяща рана". А във въздушните битки в Близкия Изток с участието на израелски Ф-16 срещу съветски МИГ-23 съветите проумяха, че са загубили надпреварата със Запада в областта на микропроцесорите. Затова и една революция отгоре трябваше да спаси империята. Това пък е обяснението, защо Гласността и Перестройката на Горбачов се ползваха с подкрепата на тайните служби и армията.

През 1985 година цената на петрола падна до 10 долара, което за производителката на петрол Русия означаваше огромни финансови загуби. И парите й свършиха. Последваха изтегляния от Африка и Азия, с доктрината "Брежнев" беше свършено. В Обединените нации Горбачов обяви освобождаването на половин милион войници, постепенно беше задвижен и процесът за контрол над въоръженията.

Кога започна ендшпилът?

Най-вероятно с появата на полската "Солидарност". Или с лансирането на Рейгъновата инициатива за стратегическа отбрана, на чието техническо превъзходство руснаците просто нямаше какво да противопоставят. Или може би ендшпилът все пак започна в Унгария през 1989 година с отварянето на границата към Австрия.

Началото на края обаче маркира посещението на Горбачов в Източен Берлин за 40-та годишнина от основаването на ГДР - което се превърна и в последния рожден ден на Източна Германия. Останалото беше истинско чудо - източногерманските функционери очакваха всичко, само не и протести със свещи, молитви и всякаква липса на насилие. Кризата вървеше бавно и неудържимо към своя край. Накрая едно недовършено изречение на функционер от Политбюро направи възможно това, което никой не очакваше - падане на Стената и снижаване на оръжията. Времето просто беше узряло.