Сто хиляди души, предимно гърци и арменци, са избити, други 100 хиляди са депортирани, а градът буквално е изгорен: през септември 1922-а година, в рамките на Гръцко-турската война, избухнала след края на Първата световна, турските войски окупират града на брега на Егейско море и слагат край на неговия гръцки суверенитет.

За кървавите събития отпреди 100 години разказва в книгата си "Смирна в пламъци" историкът Луц Клевеман. От 1918-а година градът, който преди това е бил част от Османската империя, е под контрола на гърците. Но поражението им във войната между 1919-а и 1922-а година слага край на тяхното владичество над Смирна (Измир на турски). Същата година (1922) престава да съществува и самата Османска империя, крепила се дотогава в продължение на десетилетия от твърде противоречивите интереси на европейските велики сили и най-вече на Германия, която виждала в Турция свой важен съюзник, пише швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Град с модерно и благоденстващо общество

Клевеман описва много подробно космополитната атмосфера на проспериращия тогава търговски и пристанищен град, привличащ хора от цяла Европа и предлагащ такова обществено и социално многообразие, каквото по онова време не е имало в нито една от големите европейски метрополии.

Векове наред в Смирна мюсюлмани, християни и евреи живеели в мир и образували един вид "левантински синтез", познат ни от други големи средиземноморски градове като Солун. Авторът описва Смирна като свободен и отворен към света град с благоденстващо и модерно общество, в което новодошлите от други страни и култури били приемани много добре.

Както в региона като цяло, и в Смирна подемът на национализма поражда напрежение и кървави конфликти. Когато след края на Първата световна война гърците предявяват претенции към някои владения на Османската империя в Мала Азия, това предизвиква тежки стълкновения и в Смирна. Военната контраофанзива под ръководството на Мустафа Кемал Ататюрк си поставя за цел насилствено да хомогенизира Смирна и да я направи част от модерната турска национална държава, възникнала от руините на Османската империя. Воден от тази цел, през 1922-а година Ататюрк опожарява Смирна. Подобно на геноцида над арменците от 1916-а година, който също се вписва в усилията за създаване на турска нация, събитията в Смирна отпреди 100 години продължават да са тема табу както в турските училища, така и в обществения дебат в страната.

Два милиона души губят родината си

Европейската политика обаче реагира най-прагматично на кървавите събития в Смирна: през лятото на 1923-а година в Лозана е определена новата граница между Гърция и Турция, а с цел недопускането на нови конфликти в бъдеще е договорена и масова размяна на населението, в резултат на която близо два милиона души губят родината си.

Епохата на национализма триумфира и в Югоизточна Европа. А заслугата на Клевеман е това, че с книгата си "Смирна в пламъци" той припомня тези важни за по-нататъшния ход на 20-и век исторически събития - цели 100 години по-късно.